Деси Владовска е майстор-грънчар, производител на екологично чиста земеделска продукция и неуморна майка на 4 деца. Живее със семейството си във Великотърновското село Раданово, а нейните трудолюбивите ръце са вдъхновение за хиляди хора, които ползват изработени от нея керамични съдове, или се учат от нейния опит в екологичното земеделие.
За Деси Владовска няма почивни дни, дори и по време на празници. В същото време, за нея празник е всеки ден, който изживяваш с трудолюбие, усмивка и чисти мисли. Ето какво споделя за ежедневието си тя в рубриката „Епизоди от живота“ на „Нашият ден“.
“Занимавам се с керамика от 20 години. Повечето хора ме познават през годините с керамичните изделия, които правя. От преди 2 години съм по-известна с втората дейност, с която се занимавам - отглеждането на чисти зеленчуци и по-специално – отглеждане на градина със зеленчуци, но без копаене, с помощта изцяло на природата и природосъобразно отглеждане на зеленчуците.
Т.е. използваме максимално капацитета на природата, не вкарваме изкуствени торове, не пръскаме с химия, за да убием вредителите, а се опитваме да балансираме изцяло, използвайки природните ресурси, които имаме+“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.
По думите на Деси, животът е взел вместо нея решението да се занимава едновременно и с грънчарство и със земеделие.
„Свързана съм със земята от мига, в който се занимавам с керамика, защото аз сама си копая глината, сама я меля през две машини, които са примитивни – от началото на миналия век са, не са модернизирани и лесни...“, разказво още тя.
И добавя, че е избрала живота на село преди 17 години, осъзнавайки, че той дава възможност за едно свободно и независимо съществуване „Имайки храната, имайки възможността да я отгледаш сам, ти вече си най-богатият човек на света. Земята ти я дава тази свобода.“
Отглеждането на различни култури през годините са я накарали да търси техники на земеделие, които да бъдат щадящи едновременно за земята, и за нейните собствени човешки сили.
„По-скоро идеята е да я накарам тя да се гледа почти самостоятелно. Без много-много труд, без много-много плевене, без много копаене, а само с малко вода. Водата е важен фактор, но когато имаш малко вода, за да бъде ценена и запазена тя, пак има методи и технологии, които помагат това да се случи, стигат на растението да се нахрани да образува тези хранителни стойности, които са истинската храна за тялото“, поксочва още Владовска.
Тя е убедена, че отглежданите в домашни условия култури синтезират точно онези вещества, които са необходими за здравето на човек, а чистата храна води след себе си и чистите мисли.
В началото на календарната година земеделските дейности са поставени на пауза, в очакване на новия сезон, като Деси и нейните близките вече са направили подготовка за следващия:
“Това, което сме направили дотук е, че сме покрили земята да не е гола, тъй като ние не орем. Сложили сме слама, или сме начупили и наредили върху земята растенията, които са били на това място. По този начин оставяме бактериите и микроорганизмите да започнат тяхното разлагане. Те се хранят с тези останки и едновременно с това зареждат почвата с хранителни вещества за следващите култури, които ще са напролет.“
Зимните дни обаче са идеални за работа в грънчарската работилница. „Правя съдове за хляб, съдове за ферментация. Сега имам най-много време за керамика, защото покрай пещта е топло, палим печката, правим грънци, и така“, казва ще тя в интервю на Христина Симеонова за “Нашият ден“.
Снимки: личен архив
Смята се, че ракетните спортове са измислени от човечеството преди поне 2000 години и именно бадминтонът вероятно е бил един от първите. Дали подобна игра е възникнала в Дравна Гърция или Египет и после е била пренесена в Индия, или пък индийците носят авторските права на играта пуна (poona), която англичаните донесли в Европа, не е много сигурно...
Как оцелява човешкото в завърналата се есен и във водовъртежите на политическото и битово недоволство, работата, предучилищните дни, домашните и социални задължения? В "Нашият ден" търсим едно възможно бъдеще, като се вглеждаме в улиците, сградите, хората и съдбите на България заедно с преподавателя в Медицинския университет на безводния Плевен..
Световният ден на грамотността, който се отбелязва на 8 септември, е утвърден от ЮНЕСКО преди 60 години. Международните инициативи тази година бяха насочени към насърчаване на грамотността в дигиталната епоха. Цифровите технологии са неизменна част от съвременния живот, а писането на клавиатура е по-разпространено от писането с химикалка...
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg