Награди, кино и церемонии - доколко и как влияят на публиката?

Филмът "Баншите от Инишерин" получи три от най-големите награди "Златен глобус" на церемония в Бевърли Хилс, Калифорния. Режисьорът и сценарист Мартин Макдона получи "Златен глобус" за най-добър сценарий за продукцията. Тя спечели и наградата за най-добра комедия. За работата си в нея с глобус си тръгна и Колин Фарел.

Сред другите победители в актьорските категории са Мишел Йео, Остин Бътлър, Кейт Бланшет, Джонатан Ки, Анджела Басет.

Стивън Спилбърг получи наградата "Златен глобус“ за най-добър режисьор за "Семейство Фейбълман", като филмът заслужи и наградата за най-добра драматична продукция.

В предаването “Нашият ден“ кинокритиците Зорница Аспарухова и Благой Иванов коментираха темата за статута на наградите и наградените филми и как да възприемаме съвременното българско кино.

“Церемониите са започнали да се променят от няколко години. Наградите „Оскар“ и “Златен глобус“ отдавна не са награди, които се дават за кино и художествена стойност на някакви проекти, а се дават поради съвсем други причини – било то политически, парични или студийни. Преди години имаше обвинение към церемонията, че членовете на пресата, които съставлява техния екип, взимат подкупи, за да номинират определени филми и да им дава награди“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и кинокритик Зорница Аспарухова.

Кинокритиката като предизвикателство...

“Въпросът е да си човек, който все пак има някакъв поглед над цялата киноиндустрия“, посочва още тя.

Българско кино...

“Позволявам си до три български филма на година, колкото и да е странно. В последните години не съм открила български филм, който силно да ме развълнува. По-скоро асоциациите ми с българско кино са лоши и ме карат да се намръщвам. Между българското кино и киното на световно ниво дупката е много голяма, но в старото българско кино мога да открия неща, които ми харесват“, посочва още тя. 

“Навремето сякаш наградите носеха някаква добавена стойност към наградените филми. В момента на повечето хора им в все едно кой филм каква награда е взел. Това, което все още донякъде работи е, ако един филмът е фестивален хит. Тогава той би могъл на местна почва да има пълна зала, но тя пак ще е фестивална, една по-избрана публика“, казва в ефира на “Нашият ден“ кинокритикът Благой Иванов.

Българското кино...

“В нашето кино, когато нещо случайно се получи добре, то наистина е повече случайно. Все още не можем да направим нещо, което да определим като истински възход. Последната година беше впечатляваща от гледна точка на количество. Имаме над 25 филма за миналата година, които може би са гледани от над 650 хил. души. Това означава, че има завръщане на интереса към киното. Проблемът е, че ние все още не можем да направим световно релевантен филм, но все пак тенденцията е положителна. Нашето кино в цялата му история е световно нерелевантно“, казва още той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.