"Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд плаши с хумор

И през 2023 г. Радиотеатърът не забравя мисията си да продуцира качествена драматургия за деца и тийнейджъри. На 16, 17 и 18 януари от 7.20 часа слушайте премиерата на трите части на "Кентървилският призрак" от Оскар Уайлд.

Точно защото говорим за текст на Уайлд, тук внимателно е избегната една досадно честа практика при историите за деца, срещана в други медии – инфантилизация и подценяване на разсъдъка на младите слушатели. Историята, както винаги при Осакр Уайлд, работи на няколко пласта, работи с остроумие и хумор, с морална кулминация, но и с преобръщане на традиционни жанрови клишета.

"Кентървилският призрак" е първият публикуван кратък разказ на Уайлд – читателите се срещат със сър Саймън де Кентървил в списанието "The Court and Society Review" през 1887 г. Това е времето на готическите страшилища, историите за духове и талъсъми, обитавани от зли сили имения и страхът от паранормалното ("Франкенщайн" на Шели например излиза през 1818 г., "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" на Стивънсън – през 1886 г., "Дракула" на Стокър - през 1897 г.). Духът от имението Кентървил, в разрез с традицията, не плаши. Не защото не иска, а защото срещу традиционното британско аристократическо суеверие, което три века му е служило предано, се изправят новите хора от Новия свят. Рационалното, пуританско и материалистично семейство на министър Хайръм Отис от Съединените щати няма в дните си време за стари плашилища. Страшилището става посмешище. Така "Кентървилският призрак" може да се чете и като социална картина на сблъсъка между американската и британската култура от края на XIX век, всяка със своите пороци и добродетели.

Струва си да се обърне внимание и на продукцията на "Кентървилският призрак". Тук интересният детайл е в актьорския състав. Всички гласове (без три) са на децата от театрална школа "Arcadia Fusion Art". А останалите три – на ръководителите им Мариан Бачев, Милена Видер и Росен Белов. Младите актьори звучат зряло, а работата с тях беше далеч от академичния дидактизъм, в чиято клопка често попадат опитни преподаватели. Напротив – при записите на "Кентървилският призрак" диалогът между Мариан, Милена, Росен и децата беше естествен и непосредствен. А това винаги личи в крайния резултат.

Музикалното оформление и звуковият дизайн на Валя Бояджиева правят за продукцията нещо много ценно – вървят, достоверно на текста, между страшното и смешното, подкрепят образите така, че да повярваме напълно, че не сме в студио 2 на БНР, а точно в имението Кентървил.