Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

(Повече от) 300 спартанци в превода

Преводачите на художествена литература у нас с искане минималната тарифа на превода да бъде повишена

Снимка: Pexels

300 преводачи на художествена литература у нас излязоха с отворено писмо, с което призовават да бъде вдигната най-ниската ставка за превод. С писмото те настояват – в съгласие с добрите практики на европейските си колеги – да работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница за превод на художествена проза от чужд на български език и само с осигурени договори за отстъпване на авторското право на преводача за определен срок съгласно Закона за авторското право и сродните му права.

Щастливи да работят "по любов", преводачите вече считат за повече от необходимо да се заговори и за пари, защото от лошите условия на работа боледува съвременният ни език и се влошава качеството на преводната литература в цялост. "Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване", пишат преводачите в писмото.

"Това е разговор, който е отлаган поне 10 години, ако не и повече. Защото на поне 10 години са и настоящите тарифи, при които работят преводачите – 6/7/8 лв., максимум 10 при чуждестранни субсидии. И то не всички издателства спазват този регламент, не всички преводачи получават субсидиите си. Винаги е било така", заяви в "Какво се случва" Надежда Радулова. Заедно със Зорница Христова тя инициира разпространеното отворено писмо.

Според него средният доход на преводача на художествена литература при пълна месечна натовареност е по-нисък от минималната работна заплата за 2023 година.

"С това писмо не водим война срещу издателите, не водим никаква агитация и не призоваваме към стачка. Не е призив към бунт, а просто искаме да инициираме един разговор, в който да стане ясно, че качеството на превода досега сме го давали без пари. Това вече не може да продължи така, защото само за последната една година инфлацията в България скочи официално с 50 и кусур процента, а нашите тарифи не са актуализирани от 10 години. Направете сметка", допълни Алеко Дянков, който е сред подписалите отвореното писмо.

Преводачите заявяват още, че няма да работят с издателства, които налагат т. нар. договори за поръчка, или възложителски договори по чл. 42 от Закона за авторското право и сродните му права.

"Всъщност законът не лош сам по себе си. Проблемът, от една страна, е колко се спазва, а от друга – това, че този прочут чл. 42, който сме заложили в писмото, не е предвиден за работа с преводачи. Той е мислен за работа с програмисти и създаването на компютърни програми", обясни Теодора Цанкова, член на Съюза на преводачите в България. "При превода на художествена литература – казва още тя – все пак става въпрос за книги, които по самата си същност, тъй като са писмено слово, трябва да имат по-дълъг живот. Той не е само за едни 5 години и тогава книгата да изчезва от книжарниците. Напротив, книгата продължава да живее с превода си и един автор би трябвало да получава възнаграждение от всяко използване на своя труд. Това е заложено в една директива, за която става въпрос и в писмото, която трябва да бъде приета, транспонирана в нашето национално законодателство скоро."

Съюзът на преводачите в България подкрепя писмото, една голяма част от членовете му са се подписали под него, и се очаква в близките дни той да излезе със становище по въпроса.

От отвореното писмо обаче става ясно и че все по-малко млади хора се обръщат към тази професия, която се е превърнала в луксозно хоби и се депрофесионализира. А именно те са свежата кръв в сектора.

Що се отнася до свежата кръв в съвременния ни език, тя според преводачите се влива точно чрез превода:

"Съвременният език е като някакъв водоем, в който се вливат различни реки. Една е ползата от оригиналната литература, от написаната на български език литература, но друга и смятам по-голяма полза е тази от преводната литература. Защото именно през нея, през чуждото, през навлизането на чуждия език в българския, през превода нашият език се обновява", твърди Надежда Радулова.

Преводачите са на мнение, че в момента пазарът е изкривен и е нужно да бъде наместен. Необходим е един справедлив регламент, който да е от полза както за преводачите, така и за издателите и читателите. Държавата от своя страна трябва да прояви повече грижа и ангажираност към този сектор в литературата.

Повече за това какво се случва с преводната ни литература, когато хората, отговорни за това тя да бъде на ниво, са принудени да изискват достойното си съществуване, което по право, а и по професия им се полага, чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Случаят Йов" на Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация.  Автор е на книгите:..

публикувано на 24.02.25 в 16:05
Боряна Маноилова и Атанас Петков

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка с премиера на сцената на Yalta Art Room

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room.  Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..

публикувано на 24.02.25 в 13:50

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00