300 преводачи на художествена литература у нас излязоха с отворено писмо, с което призовават да бъде вдигната най-ниската ставка за превод. С писмото те настояват – в съгласие с добрите практики на европейските си колеги – да работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница за превод на художествена проза от чужд на български език и само с осигурени договори за отстъпване на авторското право на преводача за определен срок съгласно Закона за авторското право и сродните му права.
Щастливи да работят "по любов", преводачите вече считат за повече от необходимо да се заговори и за пари, защото от лошите условия на работа боледува съвременният ни език и се влошава качеството на преводната литература в цялост. "Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване", пишат преводачите в писмото.
"Това е разговор, който е отлаган поне 10 години, ако не и повече. Защото на поне 10 години са и настоящите тарифи, при които работят преводачите – 6/7/8 лв., максимум 10 при чуждестранни субсидии. И то не всички издателства спазват този регламент, не всички преводачи получават субсидиите си. Винаги е било така", заяви в "Какво се случва" Надежда Радулова. Заедно със Зорница Христова тя инициира разпространеното отворено писмо.
Според него средният доход на преводача на художествена литература при пълна месечна натовареност е по-нисък от минималната работна заплата за 2023 година.
"С това писмо не водим война срещу издателите, не водим никаква агитация и не призоваваме към стачка. Не е призив към бунт, а просто искаме да инициираме един разговор, в който да стане ясно, че качеството на превода досега сме го давали без пари. Това вече не може да продължи така, защото само за последната една година инфлацията в България скочи официално с 50 и кусур процента, а нашите тарифи не са актуализирани от 10 години. Направете сметка", допълни Алеко Дянков, който е сред подписалите отвореното писмо.
Преводачите заявяват още, че няма да работят с издателства, които налагат т. нар. договори за поръчка, или възложителски договори по чл. 42 от Закона за авторското право и сродните му права.
"Всъщност законът не лош сам по себе си. Проблемът, от една страна, е колко се спазва, а от друга – това, че този прочут чл. 42, който сме заложили в писмото, не е предвиден за работа с преводачи. Той е мислен за работа с програмисти и създаването на компютърни програми", обясни Теодора Цанкова, член на Съюза на преводачите в България. "При превода на художествена литература – казва още тя – все пак става въпрос за книги, които по самата си същност, тъй като са писмено слово, трябва да имат по-дълъг живот. Той не е само за едни 5 години и тогава книгата да изчезва от книжарниците. Напротив, книгата продължава да живее с превода си и един автор би трябвало да получава възнаграждение от всяко използване на своя труд. Това е заложено в една директива, за която става въпрос и в писмото, която трябва да бъде приета, транспонирана в нашето национално законодателство скоро."
Съюзът на преводачите в България подкрепя писмото, една голяма част от членовете му са се подписали под него, и се очаква в близките дни той да излезе със становище по въпроса.
От отвореното писмо обаче става ясно и че все по-малко млади хора се обръщат към тази професия, която се е превърнала в луксозно хоби и се депрофесионализира. А именно те са свежата кръв в сектора.
Що се отнася до свежата кръв в съвременния ни език, тя според преводачите се влива точно чрез превода:
"Съвременният език е като някакъв водоем, в който се вливат различни реки. Една е ползата от оригиналната литература, от написаната на български език литература, но друга и смятам по-голяма полза е тази от преводната литература. Защото именно през нея, през чуждото, през навлизането на чуждия език в българския, през превода нашият език се обновява", твърди Надежда Радулова.
Преводачите са на мнение, че в момента пазарът е изкривен и е нужно да бъде наместен. Необходим е един справедлив регламент, който да е от полза както за преводачите, така и за издателите и читателите. Държавата от своя страна трябва да прояви повече грижа и ангажираност към този сектор в литературата.
Повече за това какво се случва с преводната ни литература, когато хората, отговорни за това тя да бъде на ниво, са принудени да изискват достойното си съществуване, което по право, а и по професия им се полага, чуйте в звуковия файл.
"Семейно радио" излъчва от Созопол по време на Празниците на изкуствата "Аполония". В предаването може да чуете: • Защо се завърнах в Созопол и как ще съхраним духа на времето? – разговор с Тодор Георгиев , секретар на читалище "Отец Паисий 1896" в Созопол – за кариерата, семейството и изборът на сцената на живота.
Надежда Московска разговаря с автора и преводач на комикси Ненко Генов за истории в картинки и за полската графична традиция. Обсъждат се повече или по-малко превеждани знакови издания като поредицата за белия козел, която се намира във всеки полски дом, ключови форуми и събития, посветени на комикса в Полша като "Комиксова Варшава", както връзките..
В редакция "Хумор и сатира" обикновено се доверяваме на родното, особено за кулинарията, но за заплетени, дългогодишни проблеми не бихме отхвърлили и чуждестранни решения. Например за някои заплетени, дългогодишни проблеми в съдебната система решението може би ще открием зад океана. Подробности и указания в неделя веднага след новините в 18 часа, за..
Румен Рачев представя днес в галерия "Червеното пони" експозиция от 16 живописни платна . Те са изпъстрени с характерната за него естетика, с типичните музикални и фигурални композиции и пейзажи. Негов възторжен почитател е Найджъл Кенеди . През 2000 г. Румен Рачев оформя обложката на диска му, с който музикантът печели музикалната награда..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър "Аполония", Созопол, Празниците на изкуствата започват с грандиозен концерт на Биг бенда на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" с диригент Михаил Йосифов. Талантливите млади музиканти ще..
Хилда Казасян е новият носител на Наградата "Аполон Токсофорос" на Празниците на изкуствата "Аполония" – 41-во издание. На 29 август в Амфитеатър..
В столицата предстои да се появи ново пространство, което обещава да промени начина, по който възприемаме изкуството. През септември в София ще отвори..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg