Защо синдикатите остават скептични към нивата на минималната работна заплата?

Синдикатите декларират, че са доволни, но имат съображения относно решението за увеличаване на минималната работна заплата. В приетите вчера окончателни промени в Кодекса на труда е записано "50% от средната работна заплата“, а трябваше да бъде "не по-малко от 50% от средната работна заплата“. В допълнение не е отчетена европейската директива за адекватна работна заплата. 

Това коментира в "Нашият ден“ икономическият експерт към КТ "Подкрепа“ Ваня Григорова.

Според нея най-вероятна текстът няма да остане такъв. Дали ще се промени тази година или през следващата, той ще се промени, тъй като директивата не гласи това.

• Синдикатите за МРЗ: Стъпка напред, но не е отчетена европейската директива за адекватна работна заплата

От  КТ "Подкрепа" поискаха основата за изчисление на минималната работна заплата да бъде само от първите две тримесечия на 2022 г., а решението да бъде и въз основа и на последните две тримесечия на 2021 г., когато нямаше война и инфлация.

"За да сравним каква би била минималната работна заплата, ще кажа колко щеше да бъде тя през 2023 г., ако Законът беше влязъл в сила миналата година. Според това, което е записано, сега щеше да бъде 808 лева. Ако базата за изчисляване на средната заплата са 12 месеца. По това, което ние настоявахме, щеше да е 833 лева. 25 лева разлика, но надолу, приеха депутатите, в сравнение с това, което ние настоявахме.  Това годишно е 300 лв. по-малко за най-бедните български граждани“, казва икономическият експерт.

Григорова допълва, че ключово важно е да има парламент и правителство, защото някой трябва да управлява тази страна.

Работодателите са притеснени, защото, когато се увеличава минималната работна заплата, има реален повод да се иска увеличение на заплатите на служителите, независимо че те не са на минималните нива.

"Ние сме поставени в позицията на икономика, която доставя компоненти, а не завършени продукти с висока добавена стойност, за това обаче вина няма българският работник“, допълва тя.

"Политическият елит е много строг, прилага много сериозна дисциплина спрямо българските граждани, но винаги е много благосклонен към бизнеса, който много често го финансира, за да може политическият елит на следващите избори да бъде избран и да бъде представен добре", казва в заключение Ваня Григорова.

Целия разговор с Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.