Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Райна Асенова: Не искаме ескалация на отношенията с РСМ, а само спазване на Договора за добросъседство

Райна Асенова
Снимка: стопкадър bloombergtv.bg

Проблемите в Република Северна Македония (РСМ) произтичат от Договора с България. Моето правителство не постигна съгласие по текста му, защото клопките бяха очевидни, противопоставихме се на вмъкването на израза "обща история". Това пише в профила си във Facebook бившият премиер на Република Северна Македония Никола Груевски. 

Повод за публикацията му е изказване на университетски преподавател по история в Скопие, според когото България и РСМ не трябва да честват съвместно Гоце Делчев.

"Винаги съм твърдял, че македонският въпрос може да бъде затворен само когато това е в интерес на Македония и македонския народ и само това ще донесе траен мир и стабилност на Балканите, противно на стремежите на някои съседи. И докато това се случи, той не само ще остане отворен, но ще предизвика много междудържавни проблеми, инциденти сред чувствително население и много други нежелани ситуации", заявява Груевски в социалната мрежа и продължава:

"Неслучайно, колкото и да ни се искаше, за да няма пречки по пътя към ЕС, дълго време ръководеното от мен правителство не постигна съгласие с Република България по текста на договора за приятелство, нито пък прие съвместните празненства, които искаха от нас още тогава".

Журналистът балканист Райна Асенова коментира пред БНР отношенията между България и РСМ:

“Споровете се решават чрез диалог и чрез договори, които трябва да се спазват стриктно. Ние имаме вече такъв договор за Приятелство и добросъседство с Република Северна Македония и наше основно искане е той да се спазва. След като от страна на РСМ това не се прави, не виждам защо трябва да се хвърлят подобни обвинения и да се смята, че само Северна Македония трябва да бъде печеливша от един такъв разговор.

Още повече, че многократно сме казвали, че не ние искаме да станем член на ЕС, а РСМ е тази, която иска да започнем преговори. Българската страна направи доста отстъпки, приемайки европейски план. Обикновено, когато трябва да се постигне някакво споразумение, и двете страни печелят по нещо и губят по нещо.

За да започнат преговори за присъединяване, македонската страна трябва да вкара българите в конституцията си като държавотворен народ. Това все още не е станало.

Това, което виждаме на македонската политическа сцена, е, че няма и особено желание за това от страна на управляващите, да не говорим за опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и на “Левица“, които са категорично против.

За да стане факт това внасяне в конституцията на българите, е необходимо мнозинство от 2/3 в парламента, каквото до момента няма“. 

“Що се отнася до Гоце Делчев мисля, че посещението на нашия вътрешен министър – Демерджиев в Скопие успя да понижи страстите, които се бяха нажежели наистина до червено в последните дни. Македонската полиция ще охранява българите, които искат да отдадат почит на гроба на Гоце Делчев – от границата до самия гроб. Още от снощи районът около гроба на Гоце Делчев е блокиран и се изисква строга акредитация, човек трябва да даде основателни причини, за да мине в отцепения район“, посочва още Асенова.

Призивът на САЩ за помирение между България и РСМ…

“Това не е никаква изненада, още повече, че европейския план съвпада с американската позиция по въпроса, както и с нашата. Ние не искаме ескалация на отношенията, искаме само договорът да се спазва, правата на българите да се спазват, да няма език на омразата, но не сме свидетели на това.

Моментът е удобен за решението. Първо, защото геополитическата обстановка е такава, че е нежелателно да има обтегнати отношения и напрежение в още един район. Имам предвид войната в Украйна, а сега да има и на Балканите, където Русия има силни позиции, особено в Република Сръбска, ще е трудно. Другият кризисен район – Косово също би могъл да пламне лесно“, посочва Райна Асенова в ефира на “Нашият ден“ и допълва:

“Другото основание за решение на проблема сега е възможността да се стигне до предсрочни избори в РСМ и на власт да дойде ВМРО-ДПМНЕ, които са толкова против на внасянето на българите в конституцията, че нещата биха били много трудни. Според мен този проблем няма да бъде решен в близките 10-15 години, а може би и повече“.

Според нея “нашето предимство е, че Договорът за добросъседство е приет от ЕС и в момента РСМ преговаря не само с България, но и с Европейския съюз“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15