Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За "палкенския" говор, българския дух и самобитната култура на банатските българи

7
Дружеството на банатските българи "Фалмис" и приятели

В многовековната драматична история на народа ни има много премълчани, потулени или преиначени факти. Опростеното и конюнктурно представяне на миналото подминава трагични събития, но и бляскави прояви на висок дух, мисъл и действие на отделни личности или общности. За някои от тях започваме да чуваме едва в последните години.

Задълго историята на сънародниците ни, оказали се по стечение на обстоятелствата извън границите на съвременната ни държава, не беше разглеждана като част от общата българска история. Преселванията, разделите, изгубените следи на роднини и съседи си оставаха в семейните разкази. През всички тези десетилетия и столетия обаче българските общности в чужбина не просто са оцелявали, но и ревностно са пазили своята идентичност, култура и език. Дотолкова, че при срещите си с тях разбираме, че България може да е блян, скъпа бащина земя, сладък майчин език, оригинални традиции, красиви обичаи… все неща, които сме "надраснали".

Венета Гаврилова и Николета Рафаела Чокан (в дясно)
Впрочем и те там, както и ние тук, сме въвлечени в един глобално свързан и все по-унифициран свят, в който местното, националното и специфичното изискват грижа, усилие и находчивост, за да се запазят и да живеят пълноценно. Дали днес, когато можем да се срещаме и говорим свободно, ще имаме съзнанието, волята и таланта да запазим многообразието от говори, традиции и спомени без да изоставаме от времето си…


Повод за тези размисли е 25-ата годишнина от една идея, прераснала в Дружество на банатските българи "Фалмис" със своя издателска дейност, танцов състав, много осъществени дейности и планове за бъдещи. Годишнината беше отбелязана с изложба на носии и предмети от бита на българите в Румъния от колекцията на Националния етнографски музей, научна конференция "Банатските българи – културно наследство, език и литература" и юбилеен концерт "Фалмис и приятели". В началото си е и научен проект "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина".

Трапезата на жените от клуб
В предаването "За думите" гостуват Светлана Караджова, председателка на "Фалмис", докторантка в Института за литература на БАН, и д-р Магдалена Абаджиева, гл.ас. в Института за български език на БАН. В записи от събитията разговаряме с Александър Лавров, потомък на Исидор-Антон Делин, духовник и общественик с чипровски корен – за духа на Кипровец, знаменитата фраза за училището и черквата; с Николета Рафаела Чокан, водеща на предаване за банатските българи в радио Тимишоара – за предаването, за банатския говор, за изучаването на български в тамошното училище, тя самата говори и пее на "банашки"; с Боно Кукалан, кмет на село Стар Бешенов, "столицата" на банатските българи в Румъния – за българския дух; с отец Стоян Мирчов – за хората и вярата; с Ели Бобойчов – за сдружението "Приказките от пруста" и за кулинарните традиции.

Венета Гаврилова и кметът Боно Кукалан










Снимки: Светлана Караджова, Николета Рафаела Чокан
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21