Кога в България сме били най-богати и най-бедни, какво е присъствало в потребителската кошница на нашите предци, коя е най-сериозната икономическа криза през годините? Отговорите на тези въпроси присъстват в първото по рода си изследване на цената на живота у нас през различните епохи. Негов инициатор е историкът доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който в екип с негови колеги от Стопанския факултет, създава дългосрочен индекс на цените, свързващ различните исторически периоди.
"Нашето изследване започва през 1750 година и приключва през 2020 година. Надеждата ни е, че ще създадем калкулатор, който може да бъде качен на страницата на НСИ и там всеки един от нас да пресмята и да превежда в разбираеми метрики стойностите от всеки друг отминал период" – казва доц. Иванов – "Всъщност има една устойчивост в начина ни на живот, поне около 270 години назад, стандартът ни е сходен, макар и нисък. Това е едно от големите заключения на изследването. Ние сме селско общество, произвеждаме голяма част от нещата, които консумираме. Големи кризи могат да дойдат само от някакви климатични или здравословни пандемии."
Според данните от изследването най-сериозната икономическа криза в България е тази от 90-те години на 20 век, когато почти достигаме до хиперинфлация. Тя е несъпоставима с нищо друго от нашата история , дори с периодите на войните. По ирония на съдбата поколението, което преживя тази криза е същото, което днес на практика живее най-добре и харчи едва 32-33 % от доходите си за храна. За сравнение данните от времето на социализма показват, че тогава домакинствата са отделяли над 47% за това.
Още данни от изследването чуйте в "Какво се случва" от доц. Мартин Иванов.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
