Изкуствен интелект на театрална сцена

"Импроботикс" е импровизирано театрално шоу и научен експеримент на живо, защото компанията представя изкуствен интелект на сцената, който импровизира наравно с актьорите. Никой от играещите на сцената, както и публиката, не знае какво ще се случи, защото въпросният чат бот, компютър, алгоритъм, не определя за какво ще става въпрос на сцената. Сюжетът на импровизационното шоу се построява в момента, в който се започва представлението, роботът слуша и се опитва да създаде нови линии на сцената с актьорите и да диктува техните реплики в слушалка, разказва Бен Верховен, актьор в компанията, която създава "Импроботикс":

"Когато казвам робот, имам предвид, че това всъщност е компютър, изкуствен интелект, програма, която генерира текстове, които предсказват какво би могло да бъде следващото изречение, реплика, която произнасяме на сцената. И за физическата форма на този чатбот в началото използваме само робот и след това превключваме на реални хора, които единствено могат да произнасят репликите продиктувани от чатбота. Това се превръща в киборг – човек контролиран от компютър.

Представлението работи и с теста на Тюринг, а това е тест, който може да даде класификация дали един компютър може да мисли или не, или иначе казано, да различи машина от човек. Създаден е от Алън Тюринг, известен математик и всъщност човекът, който е започнал идеята на изкуствения интелект по начина, по който, първо, компютрите започват да извършват определени калкулации. И как се решава този тест? – Когато взаимодействаш с компютър и с човек и не можеш да различиш кое е човек, кое компютър, тогава компютърът е видян като интелигентен, като можещ да мисли, равен на човека. Това означа, че компютърът може да приложи трик, за да ни заблуди, че мисли и че е човек.

Но проблемът с този тест е, че компютърът наистина може да те заблуди, не съзнателно, но може и човекът, който управлява компютъра, да иска да го направи. Ако ме питате дали е полезен, бих казал – не много, защото интелигентността сама по себе си е нещо субективно като квалификация, може би дори някои хора не са интелигентни, други са.

Това е въпросът – можем ли да говорим за общо понятие за интелигентен живот, общовалидно за всички, може ли да има такъв живот дори на други планети, и много зависи от това какво точно разбираме под интелигентност. Не мисля, че в реалния живот тестът има особено голяма употреба. Но ако искаме да го използваме като изследване, за да видим дали сме хора или компютри – тогава добре, съгласен съм. Използвайки го в представлението, наистина е много интересно – защото ние провокираме публиката да разпознае – кой човек, актьор на сцената е контролиран от чатбота и публиката невинаги успява да отговори правилно."

Хората в последните години започнаха масово да използват изкуствения интелект и това е факт, и все повече инструменти в тази област са налични, инструменти, които всеки с кредитна карта може да достигне, правиш си акаунт за GPT-3, което всъщност са новата генерация приложения и можеш да си направиш поеми, диалози, истории само с приложение, тоест с алгоритми в колаборации със самия себе си, разбира се. А Бен Верховен представя и уоркшоп в Белгия именно на тази тема – за креативно писане чрез изкуствен интелект.