Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изложба представя резултатите от изминалия археологически сезон

Снимка: Враца РИМ

На 14 февруари 2023 г. бе открита временна изложба "Българска археология 2022“. 

Изложбата "Българска археология 2022“ може да бъде посетена в Залата за временни експозиции на НАИМ от 15 февруари до 21 май 2023 г.

Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей за шестнадесета поредна година. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 17 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи „Проф. Рашо Рашев“, Плиска и „Старинен Несебър“, Етнографско – археологически музей Елхово, Общински исторически музей Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.

Изложбата представя над 300 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при с. Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон, средновековните градове Плиска и Лютица, и редица други. Представени са и резултати от спасителни археологически проучвания, осъществени в различни части страната. Впечатляват находки от обекти по трасето на АМ „Хемус“ (като ранноелинистическият некропол при с. Бохот и обектът при с. Чавдарци), на жп линии (обектите при Алдомировци и Чирпан), на газопроводи (късносредновековният некропол в м. Гладно поле до Враца). За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието – находки от античния некропол на Аполония Понтика, Созопол.

Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище – есхара, сечива и оръжия, монети, и много други. Някои от най-впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, накитите и оръжията от ранноелинистическия некропол при с. Бохот, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в м. „Морската градина“ на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при с. Стройно, бронзов стилус от античната крепост „Боровец“ при с. Разлив, община Правец, златен пръстен-печат от Плиска, накити от средновековни некрополи до Враца и в Стара Загора.

На откриването присъстваха кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, служебните заместник-министри на културата доц. д-р Пламен Славов и на туризма проф. Мариела Модева, председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски, дипломатически представители.

“Това е традиционна изложба, в която участват по-голямата част от археологическите музи в страната“,казва в ефира на “Нашият ден“ доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

“Това е интересно за хората, но е и коректен механизъм, защото ние работим с обществени средства и е редно хората да видят средствата, които са били похарчени през изминалата година какво се е случило и какви резултати са постигнати.

Има с какво да се похвалим археолозите. Наистина вече се превърна в клише, че имаме поредния успешен арехологически сезон, но категорично е такъв“, посочва още той.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две анимационни програми за празника на детето

Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..

публикувано на 31.05.25 в 15:42

Фондация "Ято" с първата "Киноработилница за глухи деца и младежи"

В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..

публикувано на 31.05.25 в 10:10
„Ти си главният герой“, ателие по актьорство за всички професии

"Ти си главният герой" – с кауза отвъд пределите на театъра

Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..

публикувано на 30.05.25 в 15:25

Българските неделни училища от южните райони на Германия отпразнуваха заедно 24 май

24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..

публикувано на 30.05.25 в 11:27
Изложба „Високи гласове“ в Топлоцентрала

Кризи между миналото и бъдещето

Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..

публикувано на 30.05.25 в 11:16