На 14 февруари 2023 г. бе открита временна изложба "Българска археология 2022“.
Изложбата "Българска археология 2022“ може да бъде посетена в Залата за временни експозиции на НАИМ от 15 февруари до 21 май 2023 г.
Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей за шестнадесета поредна година. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 17 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи „Проф. Рашо Рашев“, Плиска и „Старинен Несебър“, Етнографско – археологически музей Елхово, Общински исторически музей Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.
Изложбата представя над 300 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при с. Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон, средновековните градове Плиска и Лютица, и редица други. Представени са и резултати от спасителни археологически проучвания, осъществени в различни части страната. Впечатляват находки от обекти по трасето на АМ „Хемус“ (като ранноелинистическият некропол при с. Бохот и обектът при с. Чавдарци), на жп линии (обектите при Алдомировци и Чирпан), на газопроводи (късносредновековният некропол в м. Гладно поле до Враца). За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието – находки от античния некропол на Аполония Понтика, Созопол.
Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище – есхара, сечива и оръжия, монети, и много други. Някои от най-впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, накитите и оръжията от ранноелинистическия некропол при с. Бохот, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в м. „Морската градина“ на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при с. Стройно, бронзов стилус от античната крепост „Боровец“ при с. Разлив, община Правец, златен пръстен-печат от Плиска, накити от средновековни некрополи до Враца и в Стара Загора.
На откриването присъстваха кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, служебните заместник-министри на културата доц. д-р Пламен Славов и на туризма проф. Мариела Модева, председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски, дипломатически представители.
“Това е традиционна изложба, в която участват по-голямата част от археологическите музи в страната“,казва в ефира на “Нашият ден“ доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Това е интересно за хората, но е и коректен механизъм, защото ние работим с обществени средства и е редно хората да видят средствата, които са били похарчени през изминалата година какво се е случило и какви резултати са постигнати.
Има с какво да се похвалим археолозите. Наистина вече се превърна в клише, че имаме поредния успешен арехологически сезон, но категорично е такъв“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към случаи от живота, които разчупват шаблона и ни убеждават, че винаги има и "по-така". Тази седмица открихме много поучителен случай отвъд океана и ще го огласим в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме подготвили още: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната..
Филмът "Любоф" на Ивайло Христов откри преди дни кинофестивала "Златна роза" и предизвика отлични реакции сред кинокритиката и публиката. Анонимните герои от този визуален омнибус се срещат извън линейното време в осем различни истории. "Любоф" е разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, в обратите и в големите общочовешки теми. Филмът е..
"Това е книга за майки и дъщери, пишат от издателството за книгата на полската авторка Юстина Баргелска (превод - Диляна Денчева). Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка", значи да искаш да пазиш, да закриляш,..
Между 29 септември и 5 октомври в гр. Плевен се провежда фестивалът за литература и танц Leap Off Page, организиран от фондация "Елизабет Костова". Събитието има резидента част, в която смесени екипи от автори, хореографи и танцьори създават съвместни творби, които после ще бъдат представени пред публика, работилници с местните творци и представления..
Най-голямото в България изложение на съвременно изкуство "София Арт Феър" се откри на 2 октомври в София Тех Парк. Второто издание на големия форум, но и пазар за изкуство е с тема Imagine и включва 21 галерии от 9 държави и шест колектива, представящи както нови таланти, така и звезди в съвременното изкуство. Дискусии, работилници, кураторски..
Кой е Джордж Сорос и на какъв тип политици пречи дейността му, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по..
В епизод 606 "Трамвай по желание" представя на своята публика най-новата сценична адаптация на драматургичния шедьовър на Йордан Радичков "Лазарица"...
Между 29 септември и 5 октомври в гр. Плевен се провежда фестивалът за литература и танц Leap Off Page, организиран от фондация "Елизабет Костова"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg