Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денят на Юлия Огнянова

Честване на 100-годишнината от рождението на голямата българска режисьорка и театрален педагог

На 22 февруари се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова – една от най-ярките и запомнящи се личности в българския театър. Творец оставил непреходното наследство и принос към българската култура.

Годишнината е повод да бъде създадена националната инициатива "Денят на Юлия". Тя включва различни спектакли на театрите, в които е работила Юлия Огнянова с участието на нейни ученици –режисьори и актьори. Между тях са имена като Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Катя Петрова, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др.

НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" участва в програмата от събития, посветени на Юлия Огнянова.

Сред тях са работното ателие "Нравствената сила на театралната клоунада" с водещ проф. Велимир Велев и Документалната фотографска изложба, посветена на живота и творчеството на Юлия Огнянова в пространството на академията. Експозицията с архивен материал и семейни снимки е създадена от клавирния педагог и пианистка Мария Гинева, племенница на режисьорката.

В следващите дни в Кинозалата на НАТФИЗ ще бъдат излъчени и четирите филма за Юлия Огнянова. Планирани са разговори с част от участващите актьори и авторите на филмите, които ще присъстват на прожекциите:

• 23 февруари от 18.30 ч. – "Това име го забравете", документален филм на Боян Папазов;
• 27 февруари от 18.30 ч. – "Юлия", документален филм на Стефан Джамбазов;
• 6 март от 18.30 ч. – "Юлия и нейната странна компания”, режисьор Владимир Люцканов;
• 13 март от 18.30 ч. – "Юлия и клоуните", документален филм на режисьора Иван Ковачев.

За творческия път на Юлия Огнянова и нейния принос към българския театър говорят – Майя Праматарова, театровед, Катя Петрова, театрален режисьор, и Мария Гинева, клавирен педагог и пианист и племенница на Юлия Огнянова.

Катя Петрова, Невена Праматарова (седнали), Мария Гинева и Майя Праматарова

Юлия Огнянова завършва "Театрознание" в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава "Театрознание" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка", с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група" през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт". 

През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив.  От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". Създава театър "Сириус".

В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер" (1999) и "Икар" (2009) за цялостно творчество.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

25 години Шекспиров театър в Паталеница

Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази Шекспирова пиеса е сложено началото на театралната школа "Петровден" през 1999 година от режисьора Христо Церовски. Мениджърът на фестивала Инна Церовска разказва в "Нашият ден" за постигнатото..

публикувано на 24.07.25 в 09:30

Митологичният роман на Джон Фаулз "Магът" излезе в превод на български език

Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият ден" Десислава Желева от издателството разказва повече за митологичния за роман. Книгата е голяма, сложна, философска. В цели 800 страници авторът балансира между мистичното и реалността, между..

публикувано на 24.07.25 в 09:23

Дряново посреща изложба в чест на габровските опълченци

Изложбата "Габровци под Самарското знаме" ще бъде открита в Дряново на 24 юли . Това съобщи Иван Христов, директор на Историческия музей в града. Експозицията е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна , като отдава почит на приноса им в Освободителната война. Изложбата е подготвена от..

обновено на 24.07.25 в 08:56

Стара Загора търси паметта на своите къщи в нов културен формат

Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа. Но това не е просто среща или лекция – това е преживяване, насочено към онези, които носят любов към старите сгради, към тяхната история и дух. Какво знаем за старите сгради? А..

обновено на 24.07.25 в 08:54
Стефан Минчев

Стефан Минчев: Отправям призив към българите да пазят фамилните си истории

Лятна предпремиера на сборника "Българска работа. Съгласуване на времената" на Стефан Минчев предстои на 15 август от 18 ч . Събитието с модератор Аксиния Михайлова, която е редактор на книгата, ще се състои  на откритата сцена Експоцентър "Флора" - Бургас . По думите на Минчев заглавието е директна препратка към израза на Иван Хаджийски –..

публикувано на 24.07.25 в 08:45