На 22 февруари се навършват 100 години от рождението на Юлия Огнянова – една от най-ярките и запомнящи се личности в българския театър. Творец оставил непреходното наследство и принос към българската култура.
Годишнината е повод да бъде създадена националната инициатива "Денят на Юлия". Тя включва различни спектакли на театрите, в които е работила Юлия Огнянова с участието на нейни ученици –режисьори и актьори. Между тях са имена като Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Катя Петрова, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др.
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" участва в програмата от събития, посветени на Юлия Огнянова.
Сред тях са работното ателие "Нравствената сила на театралната клоунада" с водещ проф. Велимир Велев и Документалната фотографска изложба, посветена на живота и творчеството на Юлия Огнянова в пространството на академията. Експозицията с архивен материал и семейни снимки е създадена от клавирния педагог и пианистка Мария Гинева, племенница на режисьорката.
В следващите дни в Кинозалата на НАТФИЗ ще бъдат излъчени и четирите филма за Юлия Огнянова. Планирани са разговори с част от участващите актьори и авторите на филмите, които ще присъстват на прожекциите:
• 23 февруари от 18.30 ч. – "Това име го забравете", документален филм на Боян Папазов;
• 27 февруари от 18.30 ч. – "Юлия", документален филм на Стефан Джамбазов;
• 6 март от 18.30 ч. – "Юлия и нейната странна компания”, режисьор Владимир Люцканов;
• 13 март от 18.30 ч. – "Юлия и клоуните", документален филм на режисьора Иван Ковачев.
За творческия път на Юлия Огнянова и нейния принос към българския театър говорят – Майя Праматарова, театровед, Катя Петрова, театрален режисьор, и Мария Гинева, клавирен педагог и пианист и племенница на Юлия Огнянова.
Юлия Огнянова завършва "Театрознание" в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава "Театрознание" във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка", с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група" през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт".
През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". Създава театър "Сириус".
В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.
Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер" (1999) и "Икар" (2009) за цялостно творчество.
Връчиха наградите за съвременно визуално изкуство на третото издание на Форума “Буна”. Тази година то се проведе под надлсов “Откритие и другост в Ерата 5.0”, a участие взеха над 150 артисти от 30 държави. В официална церемония на 7 септември в двора на Археологическия музей във Варна международно жури присъди четири отличия и две почетни..
В това издание на "Тийн Тайм" представяме съвременния автор Николай Янков. Той е ръководител на специалност "Индология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по хинди, източни религии и философски системи и пътешественик по душа. Автор е (в съавторство с Елена Щерева) на пътеписа "Химикал, шоколад и две рупии" сборник с..
Тя е драматург, артдиректор, PR специалист, организатор на събития и нестандартни медийни кампании . Завършила е "Културология" и "Театрознание". Има богат международен опит в областта на културната политика и артмениджмънта. Носителка е на награди за поезия, кратка проза и театрална критика. Била е член на жури и селекционер на артфестивали...
След първата си поява в България като визуален артист, "Невротичният балет на красотата и разрухата", Надежда Георгиева се завръща в България с имерсивната инсталация "Океанът на живота/гласове", която се открива на 11 септември в 18.00 в Галерия Куб - Топлоцентрала. Вторият проект на художничката, отново куриран от Весела Ножарова, представлява..
Емблематичният текст на Жан Жьоне “Слугините”, който е може би най-играната пиеса на френския писател, драматург, поет и есеист, известен със сюрреалистичните си драми, предлага една игра на идентичности. Вдъхновена от реален случай, историята за двете слугини, които планират убийството на своята господарка, и до днес вълнува зрителите. От една страна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg