В календара на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, съкратено ЮНЕСКО, 21 февруари е Международен ден на майчиния език. Празникът е посветен на опазването на езиковото и културното многообразие по света, отбелязва се от 2000-ата година по инициатива на Бангладеш, чиято история е пряко свързана с борбата за правото бенгалският език да бъде признат за официален. Та, честит да ни е майчиният език, езикът, чрез който проглеждаме за света, научаваме кое е важно, добро и красиво и кое – безсмислено, опасно и вредно, езикът, чрез който можем да изкажем най-необяснимите си чувства, скъпоценните си мисли, да проникнем във всяка сфера на познанието и да почерпим наслада и вдъхновение от сътворените на него творби на изкуството.
От възможните гледни точки към международния ден, решаваме да изберем гледната точка на хора, за които запазването и употребата на майчиния език е всекидневно целенасочено усилие, иначе казано, борба – борба с увличащото езиково обкръжение, с прагматични житейски решения, с времето и разстоянията, които отдалечават от корените. Става дума за българите, които живеят в чужбина и отглеждат децата си, някои от които родени там. Как и дали успяват да поддържат интереса им към езика на родната България, на какво могат да разчитат в усилията си да държат жива връзката с традициите и културата ни споделят Росица Байрактарски, ръководителка на българското неделно училище "Аз буки веди" в Кьолн, Германия, и Валентина Иванова, ръководителка на БНУ "Ив. Вазов" в гр. Арма, Северна Ирландия.
Р. Байрактарски: "Езикът е всичко според мен, той е цивилизация, той е връзка, той е живот, но терминът "майчин език" е изживял своя живот според мен… Но какво е за нас майчин език, ами той е роден или, даже още по-добре, родов или семеен език и в днешно време това е езикът по произход, т.е. много степени и пластове в него са вложени, защото под него се крият дори и езикът като чужд, но с емоционална стойност, езикът като първи или като втори по силата на знанието на децата и т.н… Нека да кажем езикът по произход или семеен език."
В. Иванова: "Какво означава майчин език. Това е езикът от женската страна на семейството, това е езикът, на който е говорила мама. А роден език, всеки един от нас може да приеме за роден онзи, в който се чувства комфортно, езика на рода, езика, който надделява в семейството, защото много бракове има в момента, в които единият член на семейството е с български произход, а другият е чужденец. Ние не можем да накараме децата да смятат за роден един или друг език, но майчиният си остава онзи, чийто е коренът."
Р. Байрактарски: "Това е език, дали е по произход, дали е семеен, той носи някакво наследство и той допринася към развитието на идентичността на тези деца и като първа цел според мен нашите институции в чужбина си поставят да спомогнат тези деца пълноценно да се развият като личности, да не изостава една част от тях назад и това е точно чрез българския език, за да могат да приемат по-лесно примерно в оригинал културното наследство, което може да се предава от баби, от дядовци или от други роднини или пък просто, за да кажем да растат уравновесени. Дори езикът да не е напреднал толкова добре, все пак тази българска част, която често се споменава, чрез езика да бъде развита и те да разбират какво се случва с тях."
За конкурса по четене на български език, който предстои.
В. Иванова: "Това ще бъде седмото издание на конкурса, който се инициира от училището на г-жа Байрактарски, и тази година Първо българско училище "Иван Вазов" и асоциация "Българска култура и образование" сме домакини. Конкурсът ще се проведе на 3 юни, събота, в град Арма като предвиждаме и да има възможност за тъй нареченото хибридно участие, т.е. и онлайн участници ще бъдат допускани в конкурса, ако нямат възможност … да дойдат на място. За всеки от класовете ще бъдат излъчени победители, за първо и второ място сме предвидили специални награди. Тази година също конкурсът ще бъде под патронажа на г-н Марин Райков, генерален консул на Република България в Лондон, и очакваме, разбира се, да имаме много участници от цяла Европа, а защо не и от Америка."
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
"Детето и психоанализата" е първата тема, около която се събират професионалисти и съмишленици преди 15 години. Опитът и идеите на знаменитата френска психоаналитичка с особена грижа и подход към децата е вдъхновение и отправна точка за търсене на съвременни и приложими у нас начини за работа с деца, а по-късно и с бебета. Преди 10 години в София е..
За дванайсети път в Бургас се проведе Международния литературен младежки фестивал "Приятелството – смисъл и спасение", посветен на спасяването на българските евреи. Фестивалът не просто вдъхновява младите хора да творят – той ги учи да помнят, да се вглеждат в историята и да отстояват ценности като солидарност, смелост и човечност. Част от него..
"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...
Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg