"Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата" е изложба във виенската "Албертина", която представя историята на полиграфията от XV до XX век и показва някои от най-известните й примери. Идеята за този вид произведения на изкуството е възникнала през XV век, с цел картините да се използват за илюстрации на книги. Възможно е това да е хрумване на тогавашните издатели, защото техниката на този вид печат наподобява на тази на книгопроизводството.
Печатните пластини са от различен материал: от дърво, мед и мека стомана, до каменни плочи и модерната литография. По този начин изкуството става достъпно за масите. Много от апликациите са били предназначени за масова употреба и са служели за украса на стени и мебели. Най-запазени до днешно време са старите илюстрации на книги, напечатани на дървени плоскости.
В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи "Вещици" на Ханс Балдунг Грин.
Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като "Големият смърч" и "Адам и Ева", както и "Големият алпийски пейзаж" на Питер Брьогел.
За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.
В серията "Херкулес" на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.
Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите "Капризните", "Суетата", "Ужасите на войната" и "Глупостта", както и множество градски пейзажи от Каналето.
Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в "Падането на Ниниве", както и серията "Брачни договори" и "Смъртта на графа и графинята" на Томас Фрай.
Френската импресионистична школа е представена от графиката "Разстрелването на Максимилиан" от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография.
Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка.
Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са "Целувката" и "Страхът", а на изхода са изложени "Тигърът" и "Черният кон" на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма от Мюнхенската група "Синият конник", заедно с Маке, Кандински и Явленски.
Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование "Без заглавие".
В навечерието на Коледа и Бъдни вечер в "Нашият ден" о. Адриан – магер от Гигинския манастир разкрива рецептата за истинския боб по манастирски. Отец Адриан обръща внимание, че на Рождество в манастира е строг пост, защото такава е християнската традиция . Нечетният брой ястия на рождественската трапеза, който ние спазваме, е по-скоро..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и трилъра "Код: Лондон". Наричаха го "младия Робърт Де Ниро" и "българската ни следа в Лондон" и винаги се споменаваше, че след 10-ия си златен медал от републиканския шампионат по плуване в България и..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите ни се запознаха с известния художник Андрей Янев. Тогава стана ясно, че връзката със съпругата му Дарина е повече от съдбовна – в някои отношения дори мистична. За да сглобим цялостната картина на..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото занимаване с тези теми неминуемо води до засилено чувство на тревожност, несигурност и безнадеждност. Именно тези усещания сякаш доминират световната арт сцена през последните години. В предаването се..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
