"Дюрер, Мунк, Миро: великите майстори на гравюрата" е изложба във виенската "Албертина", която представя историята на полиграфията от XV до XX век и показва някои от най-известните й примери. Идеята за този вид произведения на изкуството е възникнала през XV век, с цел картините да се използват за илюстрации на книги. Възможно е това да е хрумване на тогавашните издатели, защото техниката на този вид печат наподобява на тази на книгопроизводството.
Печатните пластини са от различен материал: от дърво, мед и мека стомана, до каменни плочи и модерната литография. По този начин изкуството става достъпно за масите. Много от апликациите са били предназначени за масова употреба и са служели за украса на стени и мебели. Най-запазени до днешно време са старите илюстрации на книги, напечатани на дървени плоскости.
В следващите две зали са поместени графики на немския дърворезбар Ханс Буркмайр и скандалните за Ренесанса голи "Вещици" на Ханс Балдунг Грин.
Следват хералдиките на смятания за най-талантлив ученик на Дюрер – Даниел Хопфер, които посредством киселинна техника са украсявали щитове и оръжия в Късното Средновековие. Следващите зали показват по-модерна техника на цветен офорт в картини на Дюрер, като "Големият смърч" и "Адам и Ева", както и "Големият алпийски пейзаж" на Питер Брьогел.
За отбелязване е, че печатането на картини започва в Северна Европа, а в южната част на континента, то навлиза доста по-късно. Сред италианските майстори на печата особено впечатление прави голямоформатната карта на Венеция на Якопо де Барбари със своята топографска точност и голямата любов към детайлите. Също и морските композиции на известния художник на Куатрочентото Андреа Мантеня, печатани на медни плочи, са много впечатляващи.
В серията "Херкулес" на нидерландеца Хендрик Голциус, митичният герой е описан като цар на сенките и светлините по мускулестото му тяло. Показани са и пейзажи, исторически картини, актове и алегории на Рембранд, който се счита за най-големият майстор на черно-белия офорт.
Следва поредица от творби на Франсиско Гоя, с които той порицава недъзите на човечеството в офортите "Капризните", "Суетата", "Ужасите на войната" и "Глупостта", както и множество градски пейзажи от Каналето.
Английската школа е представена от пейзажите и портретите на карикатуриста Уилям Хогарт, но най-голямо впечатление прави играта със светлина и сенки на представителя на романтизма Джон Мартин в "Падането на Ниниве", както и серията "Брачни договори" и "Смъртта на графа и графинята" на Томас Фрай.
Френската импресионистична школа е представена от графиката "Разстрелването на Максимилиан" от Едуард Мане и в предпоследната зала от плакатите по произведения на Тулуз Лотрек, представляващи танцьорки от парижките вариетета, напечатани с модерната техника на плакатна литография.
Изложени се и графики на немската графичка и сулптурка Кете Колвиц, както и плакати по творби на Оскар Кокошка.
Могат да се видят и литографии на Едвард Мунк, от които по-известни са "Целувката" и "Страхът", а на изхода са изложени "Тигърът" и "Черният кон" на немския експресионист Франц Марк, който е представител на привържениците на абстракционизма от Мюнхенската група "Синият конник", заедно с Маке, Кандински и Явленски.
Изложбата завършва с няколко декоративни цветни литографии на Хуан Миро с наименование "Без заглавие".
"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..
Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..
Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..
Задава се циркова революция! От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..
Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър". Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..
Полковник Амир Горен, утвърден международен експерт по въпросите на антитероризма, ветеран от 8 войни, активно участвал в стотици бойни действия, който..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател..
На днешния 4 октомви се отбелязват 121 години от рождението на Джон Винсент Атанасов, известен като "бащата на компютъра". Роден в семейство на българин и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
