"На языкъ, който има книжнина, може да ся стъкми речникъ по книгы-те, които има на него. На язык, който няма книжнина, за да ся изработи речникъ, трябва да ся съберат речи-ты му изъ уста-та на народа, който го говори."
Така в предисловието на своя "Речник на Блъгарский язык с тлъкувание речити на блъгарски и на руски" големият възрожденски просветител начертава пътя, по който тръгва да събира думите, да стъкмява тълкуванията и да ги илюстрира богато с приказки, песни, гатанки, благословии и други народни умотворения, за да ни остави един уникален и безценен труд, към който и днес посягат специалисти и любители на словото.
Само това да беше сътворил будният копривщенец, пак щеше да е сред най-заслужилите за духовното и културното съзряване на народа ни. Както обаче е известно, много още са достойните и паметни негови дела, заради които споменаваме името му с почит и благодарност. Поводът да направим това е наскоро отбелязания 200-годишен юбилей от рождението на възрожденеца Найден Геров.
За многостранната му родолюбива дейност разказва Светлана Мухова, уредничка към Дирекцията на музеите в гр. Копривщица, а за труда на неговия живот – шесттомния Речник на българския език – разговаряме с Ванина Сумрова, гл.ас. в Секцията по лексикология и лексикография на Института за български език на БАН.
Св. Мухова: "Само като си помислим, че Найден Геров излиза от едно килийно училище в Копривщица – той е син на копривщенския килиен даскал хаджи Геро Мушек, сам по себе си колоритен образ, който става прототип на хаджи Генчо от "Българи от старо време". По времето, когато се ражда Найден Геров, това е важно да се знае, господстващата образователна традиция по българските земи е килийното образование. По това време нямаме учебници, използват се богослужебните книги, написани на църковнославянски език. Бащата на Найден Геров е имал един буквар на църковнославянски език, руско издание от края на XVIII век, в който е записвал на една празна страница рождените дати на всички свои деца. Там Найден Геров е записан като осмо чедо, роден на 23 февруари 1823 година. Това го казвам, защото, когато се замислим какво постига Найден Геров в живота си, виждаме какъв скок той е извършил, какъв е огромният напредък и в личен план, и в това, което той донася за българското общество."
В. Сумрова: "Той не е филолог, но, както виждаме от Речника и от негови поредица статии за езика, е имал фундаментални знания за езика и невероятна филологическа подготовка… През Възраждането родолюбието е стимулът за книжовна дейност изобщо и специално за Найден Геров развитието на българския език се превръща в негова житейска кауза. Виждаме, че той още от млад прегръща тази идея за създаването на речник и успява да я осъществи за радост на всички нас, на всички българи… През Възраждането речникът, създаването на речник, наличието на речник се свързва с престижността на народа, в случая на българите, и признанието му от другите народи. Стана въпрос, че е имало схващане, че българският език …не е достатъчно богат, не е достатъчно литературно обработен, няма достатъчно богат речник, за да може да изрази висока мисъл и художествена идея… именно затова и това също е една от причините Геров да се захване с това епохално дело, дело на своя живот."
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
