Дискусията в "Гласът на времето" е посветена на разнообразните интерпретации на обществената памет. Много хора пишат спомени или се ровят в архивите и създават съответните произведения, касаещи важни исторически събития или фигури. Други хора не са съгласни с разказаното, опровергават го или направо гневно го атакуват. А днес вече е достатъчно да пуснеш в социалните мрежи т. нар "меме", за да се задейства понякога този мимолетен и често ироничен знак като трансформатор на общественото настроение.
Разговорът е с автора на противоречиви книги като "Третият разстрел" и "Записки на слугата" – писателя Марин Георгиев, току-що издал мемоарните записки "Камъчета под езика", с д-р Петър Айолов, главен асистент във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски", автор на книгата "Производство на несъгласие", и с д-р Азис Таш, преподавател в НБУ и Университета "Сабанджъ" – Истанбул.
Марин Георгиев разказва за новата си книга със спомени, а и за приноса на такива автори като Софроний Врачански, Захарий Стоянов, Иван Вазов и много други за колективната българска памет. Според него трябва да си готов да получиш много упреци и несъгласия, ако си тръгнал да разказваш своя вариант на истината.
Според Петър Айолов пък мемът и мемето са съвременният начин да опростиш комуникацията и да направиш знака общовалиден, дори без да използваш език понякога.
Азис Таш разказва за дневниковите записи на своя дядо Шакир и за един от мотивите да оставиш писани спомени за тези след теб – да споделиш своя опит, с цел да облекчиш живота им. Говори и за писателя Ахмед Хилми Филибелията, оставил езотерично наследство на турски език, и живял някога в Пловдив.
Мемоаристиката – от такива имена като Жан-Жак Русо, Ларошфуко, Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол, маршал Жуков – та до наши дни, е начин цивилизацията да огледа себе си в огледалото на преживяното, дори когато видяното не е много красиво – такъв общ извод може да се извади от изреченото в дискусията.
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg