Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво крие Новата пинакотека в Мюнхен?

Снимка: kunstareal.de

Музейният комплекс Kunstareal или "Ареал на изкуството" в Мюнхен е нещо впечатляващо – 5000 години културна история на 500х500 метра в едни от най-богатите музеи в света. Разположен между внушителния Кьонигсплац и прекрасната Терезиенщрасе, музейният комплекс предлага изключително разнообразие от произведения от Древен Египет до наши дни. Удобството е, че всичко е на близко разстояние. Неудобството е, че е необходимо много време, за да бъде разгледано.

В Kunstareal има общо 18 музея и изложбени зали, над 40 галерии, 6 известни международни колежа и безброй културни институции в близост, които са достъпни пеша. В момента в старата и нова пинакотека се влиза с един билет.


Новата пинакотекав Мюнхен, чиято сграда е разрушена по време на Втората световна война и не е реконструирана в оригиналния си вид, също се намира в рамките на Ареала. Пинакотеката показва предимно картини и скулптури от 18 и 19 век. Срещу нея се намира Старата пинакотека с произведения до началото на XVIII век. В същия Ареал на изкуствата е и Пинакотеката на модерното изкуство с творби от XX и XXI век.

Новата пинакотека в Мюнхен е била основана в 1853 г. от крал Лудвиг първи и е била предвидена да съхранява неговата лична колекция от 425 картини. Там са изложени главно произведения на художници от класицизма, като в последствие баварската държава закупува много платна от времето на импресионизма до модерното изкуство. В момента галерията е подложена на основен ремонт и част от колекцията е представена в партерните зали на старата пинакотека. Показани са картини на най-известните берлински художници около 1900 г. Тяхното творчество е повлияно както от френския импресионизъм, така и от възникналия във Виена "Сецесион". Такива са "Мюнхенска бирена градина" на Макс Либерман и "Големият планински пейзаж", дамските портрети на Ловис Коринт, както и портретът на Мина Гедон от Вилхелм Лайбъл, който много е впечатлил Гюстав Корбе по време на неговото пребиваване в Мюнхен.


Изложени са и картини от други големи майстори на четката от 20-ти век. Тук са представени главно най-изявените френски импресионисти, като: "Гладачката" на Едгар Дега, "Тъкачът", "Слънчогледи" и "Лилски пейзаж" на Ван Гог, както и "Селянин" на Жул Далу и "Автопортрет" на Пол Сезан. Показани са и няколко скулптури на Роден от които най-известната е "Мъжът със счупен нос". По-нататък следват експонати на френската миниатюрна пластика на 19 век. Композициите на тела в движение представящи селски живот и голи актове, както и глави изразяващи различни настроения, представляват истински шедьоври на този вид изкуство. Освен експресионистичните творби на Роден, голямо впечатление правят пластиките на Луи Бари, Камий Клодел и Жул Далу. Следват маслените картини "Закуската" и "Барката" на Едуард Мане, "Раждането" и "Пейзаж от Мартиника" на Пол Гоген, "Оран" на Джовани Сегантини, както и "Водните лилии" на Клод Моне, както и портрета на Маргарет Витгенщайн от Густав Климт. В т.н. "английски зали", освен портретите на аристократични семейства от Томас Гейнзбъроу, зрителят остава поразен от картината "Остенде" на може би най-гениалния английски импресионист Уилиям Търнър.


Въпреки, че поради ремонта в помещенията на старата пинакотека не са показани всички експонати на новата, изложените платна и скулптори са подбрани много сполучливо по жанр. Също и скоковете във времето не предизвикват неудобство, защото допринасят чрез динамичност на образите и едно особено светоусещане, за добре подбраната комплектност на експозицията.

Повече за галерията чуйте в кореспонденцията на Константин Брадваров.

Снимки: kunstareal.de
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов театрален фестивал в Русе очаква първите си зрители от 8 октомври

"Есенни театрални срещи в Русе" – така се нарича новият фестивал, чието първо издание ще се проведе от 8 до 13 октомври в крайдунавския град. Основен организатор е Катя Костова – българка, живееща от десетилетия в Берлин и председател на сдружение "Кауза Пещера", а партньор и домакин на театралния празник е Драматичният театър " Сава..

публикувано на 05.10.24 в 09:15

"Клас 90" и носталгията по младостта

Преди шест години на режисьора Бойко Боянов му хрумва идеята да разкаже историята на един клас, който се събира за среща след 30 години. От искреността на всеки един, дошъл на сбирката, започва да прозира предисторията на "Клас 90" – дебютния филм на Боянов, който се срещна за първи път с публиката си на 42-рата на "Златна роза". Заедно със..

публикувано на 04.10.24 в 16:25

Книга за режисьорските подходи към операта "Дон Паскуале"

Книгата "Грация на смеха. Или за спецификата на комическото белканто в операта "Дон Паскуале" от Гаетано Доницети. Теоретични и режисьорски подходи" от Стефан Донев е възможност да се проследи опита на автора като режисьор "да открие и разясни", по думите на Петър Пламенов, спецификите и "неповторимото очарование" на шедьовъра на Доницети. Стефан..

публикувано на 04.10.24 в 14:59
Моноспектакълът

Дни преди "Цирколюция" – енигмата "социален цирк"

Задава се циркова революция!  От 10 до 13 октомври в "Топлоцентрала" ще се проведе едиснтвеният по рода си фестивал в Бълагрия, посветен на съвременния и социален цирк – "ЦИРКОЛЮЦИЯ". Организаторът от фондация "Мини Арт" Гео Калев и огненият артист от колектив "Агнон" Кристиян Димитров запознават слушателите на "Артефир" с..

публикувано на 04.10.24 в 13:43

Една неканонична и лична антология на англоезичната поезия

Англоезична поезия от XIV в. до XXI в. съдържа новото издание "Потомството на Чосър".  Мащабната антология в "Артефир" представя лично нейният преводач и съставител  проф. Александър Шурбанов. Това не е канонична, а лична антология, подчертава гостът. Избраните произведения в книгата са такива, оставили през годините следа в..

публикувано на 04.10.24 в 13:23