Дейвид Мънроу (1942-1976) е сред най-ярките пионери на ранната музика, който с изпълнителската и просветителската си дейност привлича хиляди хора към това изкуство. Виртуозен изпълнител на духови инструменти, който чрез вродения си чар, остроумие и ерудиция в рамките на кратката си 10-годишна кариера преобръща напълно представите на публиката за музиката на Средновековието и Ренесанса.
За Мънроу Андре Превин пише следното: "Ужасно много се възхищавам на Дейвид Мънроу по ред причини. Той е без съмнение изключителен виртуоз; това да го чуеш да свири на един от десетките инструменти, които той е превърнал в лично свое владение, е да слушаш съвършен изпълнител. Той също така е безспорният експерт в полето на средновековната и ренесансовата музика и неговият Консорт за ранна музика на Лондон е блестящата светлина в огромното поле от британски музиканти. Притежава хапливо остроумие, представлява популярен водещ, страхотен е в разказването на анекдоти, към всичко това добавя и физиономията си на леко неморален ученик и най-накрая е по-нисък от мен – статистика, която аз определено ценя".
Роденият през 1942 г. в Бирмингам Мънроу от ученик свири на фагот, блокфлейта и пиано, а освен това пее и в хора на катедралата в града. След като завършва гимназия заминава за Перу, където е преподавател в продължение на една година, като по време на престоя си проявява жив интерес към южноамериканските народни инструменти. След като се прибира в Англия, Мънроу завършва английски език в колежа Пембрук в Кеймбридж. Говори сe, че интересът му към ранната музика започва, когато вижда крумхорн, закачен на стената на изтъкнатия музиколог и професор по музика Търстън Дарт. След завършването си Мънроу се присъединява към духовия оркестър на Кралския шекспиров театър, където музикалният директор Гай Улфендън го окуражава освен на фагот да свири и на исторически инструменти по време на представленията.
През 1967 започва да преподава история на ранната музика в университета в Лестър, като през същата година създава и Консорта за ранна музика на Лондон заедно с контратенора Джеймс Боуман, виолиста Оливър Брукс и клавесиниста Кристофър Хогууд. Две години по-късно към тях се присъединява и лютнистът Джеймс Тайлър. С цветните си и ангажиращи програми Консортът концертира в Близкия Изток, Италия, Австралия и Съединените американски щати. Като солист Мънроу е сред най-търсените изпълнители на блокфлейта и създава няколко албума, демонстриращи целия обхват на инструмента – от Средновековието чак до XX век, като записът "Изкуството на блокфлейтата" му спечелва и наградата Грами през 1975 г.
Дейността на Дейвид Мънроу включва и популяризиране на ранната музика чрез аранжиране, а понякога и композиране на музика за филми и сериали, така че да привлече вниманието на публиката към ранните инструменти и техния репертоар. Сред заглавията, над които Мънроу работи, са "Шестте жени на Хенри VIII", "Елизабет Р.", "Мъж за всички сезони" и "Дяволите". Но делото му не спира дотук – създател е и на телевизионни образователни програми, а през 1971 г. става автор и водещ на радио предаване за музика за деца, излъчвано по Би Би Си 3, като написва над 700 епизода. За него Хауърд Майър Браун пише, че "специалното качество, което отличаваше Дейвид Мънроу, или поне така ми се струва, беше рядката комбинация от изобилен музикален талант, енергията и умението да организира и води други хора и невероятната способност, дадена само на няколко велики учители, да убеждава голям брой хора, че това, което е важно и привлекателно за него, също трябва да бъде привлекателно и важно за тях".
През 1975 г. Мънроу издава книгата "Инструментите на Средновековието и Ренесанса", като заедно с нея излиза и двойният албум със записи, илюстриращи различните инструменти. Освен като участници в тях музикантите от Консорта за ранна музика на Лондон присъстват и в голяма част от снимките в албума.
Яркият и неповторим живот на Дейвид Мънроу приключва на 15 май 1976, когато музикантът се самоубива на 33-годишна възраст. В списанието Musical Times излиза некролог, написан от големия английски музиколог Дейвид Фалоус, който, след като изброява всички неизмерими заслуги и постижения на Мънроу, пише следното: "Като по-лична бележка, бих могъл да добавя, че целият ход на живота ми се промени, когато чух за първи път концерт на Мънроу в Кеймбридж преди десет години – може би детайл от малко значение сам по себе си, освен че той най-вероятно е повлиял на мнозина други по целия свят по същия начин". Една година след смъртта му записът на "Танц на феите" от Антъни Холборн в изпълнение на консорт от блокфлейти, който е част от албума "Инструментите на Средновековието и Ренесанса", бива изпратен в Космоса на Златната плоча на Вояджър.
Този вторник (4 април от 23 часа) в предаването "Музика хисторика" ви запознаваме с живота и творчеството на Дейвид Мънроу чрез записи на произведения от Михаел Преториус, Гийом Дюфай, Антонио Вивалди, Александър Агрикола, Хайнрих Изаак, Филип дьо Витри, Антъни Холборн и анонимни композитори в изпълнение на Консорта за ранна музика на Лондон.
Снимки: davidmunrow.org
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg