Какво се случва в нас, когато се потопим в идеята си за изкуство? Губим се в собствената си представа за интерпретацията, на която уж се наслаждаваме, доволни, че сме разкрили и най-трудно доловимите детайли на историята, която изкуството ни разказва по своя си начин, или се намираме във визията на някой друг, който се е осмелил да се заяви? Кога противопоставянето на различни гледни точки, и то съотнесени към елитарната култура и монопола на кича, всъщност говорят за разруха на изкуството, та дори и за саморазрушение, в което – трябва да си признаем – сме най-добри? Ами когато се потопим в идеята си за приятелство – какво се случва? Колко близко е то всъщност до изкуството и не откриваме ли именно в създаването и отглеждането на човешките взаимоотношения най-голямото изкуство? На какво лежи приятелството и какво място заема езикът в него? Кога да се наложиш, означа да нараниш другия и защото винаги страдаме от собствената си представа за себе си и мястото ни в живота на другите?
На помощ на тези и много други питания в този нюанс на екзистенциалното идва най-поставяното съвременно френско драматургично произведение в света, удостоено с дълъг списък от номинации и награди – "Арт" на Ясмина Реза. В случая интерпретацията е на режисьора Владислав Стоименов, който неотдавна гледахме в "Шекспир като улично куче" – филмът, отличен с шест награди от фестивала "Златна роза" 2022, една от които беше именно за най-добра мъжка роля, поделена между Стоименов и Васил Илиев.
В спектакъла задачата да изиграят приятелите, които от петнайсет години поддържат взаимоотношения на ръба на идеята за приятелство, имат Георги Гоцин, който е в ролята на Марк, Кирил Недков – в ролята на Иван, и Петър Петров-Перо, който се превъплъщава в Серж. Колкото близки, толкова и чужди, тримата преминават през катарзиса на отношенията си, за да оставят приятелството си с възможен, но все още нежелан край.
Те са интелигентни, но трудно допускащи теза, различна от собствената, мечтатели, затворени в илюзията си за съкровеното си съществуване, приятели, непознали другия. Затова и навярно бягат в личностната си промяна или в липсата на такава.
Марк не вижда по-далеч от "Аз"-а си, Серж открива свободата в изкуството, което единствено той разбира, а Иван иска най-накрая да бъде героят в личната си история. Изгубили способността си да се смеят заедно, приятелите градят стени помежду с думи, които трудно се изричат, но още по-трудно се преглъщат.
Майсторският текст на Ясмина Реза е актьорско предизвикателство, с което тримата актьори провокират публиката да си зададе въпросите, от които има нужда. Разместват въздуха, за да дишат всички в театралната зала и да продължат да го правят дълго след като излязат от нея.
За всичко това спомага както режисурата на Владислав Стоименов, така и сценографията на Ванина Цандева и музиката на Калин Николов. Преводът е на Красимир Мирчев, а цялата история се развива на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев".
Как говорим за изкуството, когато то е само метафора за стойността на приятелството? Какво спестяваме на близките си и защо непрестанно се блъскаме в премълчаното помежду ни? Има ли място за егоцентризъм в едно приятелство, а и в изкуството като цяло? Какво означава да живееш във времето си и възможно ли е въобще обратното?
Чуйте в звуковия файл от Владислав Стоименов и Петър Петров-Перо.
"Арт" ще се играе на 22 април от 19часа в Младежкия театър. А веднага след това можете да ги гледате и в театралния пърформанс по текстове на Яна Борисова "за любовта… и Нощните Рицари" – на 24 април от 20 часа в Sofia Live Club.
Създателите на първия филм Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. Продуцентът Невена Семова и сценаристът Дечо Таралежков разнищват в нашия разговор как се е развило седмото изкуство. Киното е "краста" и изисква пълна..
В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия. Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации? Как се е променяла представата..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката – Деспо ". Изложбата е посветена на най-разпознаваемият от плакатистите на Народния театър Стефан Десподов-Деспо. Тя показва 12 от най-значимите му произведения, създадени за спектакли от..
Поканихме я, за да ни е на късмет, тя просто е от нашата порода! От малка е в студията на Народния театър и неин пръв учител е Димитър Еленов. Тя печели първия си кастинг и играе главна роля на 10 години в сериала "Хотел България". А с днешна дата – играе главна роля в един от най-скандалните спектакли "Мъртвешки танц" на сезона по..
Животът на Ангел Каралийчев започва на 21 август 1902 година в село Стражица, Велико Търновско. Смъртта на близкия му приятел Ангел Димитров променя живота на Каралийчев и той се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че самият той се отдава на творчеството. В София учи химия, но разбира, че не му е по..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
