Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Арт" за приятелството и силата на думите

Снимка: mlt.bg

Какво се случва в нас, когато се потопим в идеята си за изкуство? Губим се в собствената си представа за интерпретацията, на която уж се наслаждаваме, доволни, че сме разкрили и най-трудно доловимите детайли на историята, която изкуството ни разказва по своя си начин, или се намираме във визията на някой друг, който се е осмелил да се заяви? Кога противопоставянето на различни гледни точки, и то съотнесени към елитарната култура и монопола на кича, всъщност говорят за разруха на изкуството, та дори и за саморазрушение, в което – трябва да си признаем – сме най-добри? Ами когато се потопим в идеята си за приятелство – какво се случва? Колко близко е то всъщност до изкуството и не откриваме ли именно в създаването и отглеждането на човешките взаимоотношения най-голямото изкуство? На какво лежи приятелството и какво място заема езикът в него? Кога да се наложиш, означа да нараниш другия и защото винаги страдаме от собствената си представа за себе си и мястото ни в живота на другите?

На помощ на тези и много други питания в този нюанс на екзистенциалното идва най-поставяното съвременно френско драматургично произведение в света, удостоено с дълъг списък от номинации и награди – "Арт" на Ясмина Реза. В случая интерпретацията е на режисьора Владислав Стоименов, който неотдавна гледахме в "Шекспир като улично куче" – филмът, отличен с шест награди от фестивала "Златна роза" 2022, една от които беше именно за най-добра мъжка роля, поделена между Стоименов и Васил Илиев.


В спектакъла задачата да изиграят приятелите, които от петнайсет години поддържат взаимоотношения на ръба на идеята за приятелство, имат Георги Гоцин, който е в ролята на Марк, Кирил Недков – в ролята на Иван, и Петър Петров-Перо, който се превъплъщава в Серж. Колкото близки, толкова и чужди, тримата преминават през катарзиса на отношенията си, за да оставят приятелството си с възможен, но все още нежелан край.

Те са интелигентни, но трудно допускащи теза, различна от собствената, мечтатели, затворени в илюзията си за съкровеното си съществуване, приятели, непознали другия. Затова и навярно бягат в личностната си промяна или в липсата на такава.

Марк не вижда по-далеч от "Аз"-а си, Серж открива свободата в изкуството, което единствено той разбира, а Иван иска най-накрая да бъде героят в личната си история. Изгубили способността си да се смеят заедно, приятелите градят стени помежду с думи, които трудно се изричат, но още по-трудно се преглъщат.

Майсторският текст на Ясмина Реза е актьорско предизвикателство, с което тримата актьори провокират публиката да си зададе въпросите, от които има нужда. Разместват въздуха, за да дишат всички в театралната зала и да продължат да го правят дълго след като излязат от нея.

За всичко това спомага както режисурата на Владислав Стоименов, така и сценографията на Ванина Цандева и музиката на Калин Николов. Преводът е на Красимир Мирчев, а цялата история се развива на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев".


Как говорим за изкуството, когато то е само метафора за стойността на приятелството? Какво спестяваме на близките си и защо непрестанно се блъскаме в премълчаното помежду ни? Има ли място за егоцентризъм в едно приятелство, а и в изкуството като цяло? Какво означава да живееш във времето си и възможно ли е въобще обратното?

Чуйте в звуковия файл от Владислав Стоименов и Петър Петров-Перо.

"Арт" ще се играе на 22 април от 19часа в Младежкия театър. А веднага след това можете да ги гледате и в театралния пърформанс по текстове на Яна Борисова "за любовта… и Нощните Рицари" – на 24 април от 20 часа в Sofia Live Club.

Снимки: Младежки театър "Николай Бинев"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05