Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Terra Култура

Ели Филипова: Какъв е бил трапезният етикет в Древна Тракия?

За диетите и хранителните табута на траките

Снимка: Светла Тодорова

Историята се чете трудно, както разбираме, особено в последно време. В същност тя може да бъде разчетена много точно и много лесно и поради тази причина в България има много млади учени. Менюто и трапезният етикет в Древна Тракия продължава да бъде енигма, към която учените продължават да посягат.

Ели Филипова, докторант в Института за балканистика с център по тракология при БАН, в интервю за "Terra култура“ повдига завесата към кухнята и трапезата на тракийските аристократи.

"Моята тема е в търсене на трапезния етикет на траките, за царските угощения. Оказва се, че етикетът не е измислен през XVII век, както си мислим или поне понятието е измислено тогава. В същност много по-рано хората измислят системи за това как да се хранят, как да бъдат поднасяни ястията, какви да са етапите при провеждането на едно угощение. Оттук идват смущенията на хората как да се държат на такива угощения“, казва Ели Филипова.

Тя допълва, че нейното изследване се базира на "Анабазис“ от Ксенофонт, който дава някои подробности за местата, за бита и културата на населението в земите, през които минава десетхилядната гръцка наемна войска в края на V век пр.н.е. и началото на IV век пр.н.е., която трябва да върне териториите около Византион на Севт II. Той наема Ксенофонт и неговата платена армия, за да стабилизира и укрепи наследената парадинастическа власт. Ксенофонт е първият автор, който описва събитията като жив участник, независимо че описанието се води от трето лице, похват, характерен за онази епоха.

"Траките не се отдават на някакъв варварски хедонизъм, който няма никаква структура, а всъщност има ясен дипломатически етикет как се провеждат подобни събития“, посочва Ели Филипова.

Трудно е да бъде направено обобщение за ежедневието на траките, тъй като то е различно за представителите на аристокрацията и обикновените хора, за онези от крайбрежията и от вътрешността, както и за тези от градските центрове и от по-малките селища.

Ели Филипова споделя, че угощенията са се провеждали в огромни зали. Има археологически свидетелства, например в Севтополис, които потвърждават това. Тя допълва, че може да се разграничат над 10 вида хляб и хлебни изделия, които траките са приготвяли, а за да стабилизират виното, са използвали борова смола.

"След като бъдат настанени гостите, започва поднасянето на ястията. Поднасят се върху малки трикраки масички, които се слагат пред всеки отделен гост“, пояснява тя.

И допълва, че менюто е било от големи късове месо на шиш, заедно с големи пити бял квасен хляб. Това, което се случва при поднасянето на храната, ритуал, описан от Ксенофонт, е, че Севт II, в качеството си на домакин, започва да разчупва хляба и месото и да ги подхвърля на останалите. Виното се е поднасяло в рогове от кост. Протоколът е изисквал вдигането на официални наздравици и подаръци.

Темата за тракийската диета е изключително интересна и може да бъде доразвита с включването на нови интердисциплинарни изследвания, които да допълнят, потвърдят или отхвърлят сведенията, които писмените извори дават.

Чуйте целия разговор с Ели Филипова в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Манол Пейков

Манол Пейков: Смятам, че има въпиюща нужда да си преговорим уроците на историята

За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..

публикувано на 19.09.24 в 09:57

Българска авторка гостува на Фарьорските острови

Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..

публикувано на 19.09.24 в 09:29

В България връзката между историческата наука и обществото е счупена

Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото? Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов..

публикувано на 19.09.24 в 09:11

Йовковата "Албена" с премиера в Смолян

С премиера на спектакъла "Албена" открива новия си творчески сезон Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян . Постановката по прочутата пиеса на Йордан Йовков е дело на режисьора Делян Илиев. "Текстът е световен, със сигурност. Ако беше написан в някоя скандинавска държава, например, щеше да е световноизвестна драматургия. Това..

публикувано на 19.09.24 в 08:10

"Урок по летене": филм за един куклен спектакъл и силата на приятелството

Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по Луис Сепулведа с режисьор Катя Петрова. Филмът представя работата по двуезичния проект, реализиран от японския театър "ПУК" и Столичния куклен театър. Документалният разказ проследява актьорите,..

публикувано на 18.09.24 в 16:24