Арменският геноцид – 108 години болка

"Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей."

Няма българин, който да не познава това стихотворение на Яворов. Няма и арменец у нас, който да не го знае... Така поетът е усетил мъката и болката на жертвите на арменския геноцид, спасили живота си и намерили прием в България.

Днес светът отбелязва 108-годишнина от трагичните събития. Какъв е днешният разказ за това масово изтребление и как арменската общност у нас отбелязва този ден; какви са кодовете, скрити в кръвта на потомците и за какво нашепва тя в родовата им памет. За всичко това в студиото разговаряме с Вартануш Топакбашян.

Големите страдания и многото смърт, развихрила се пред очите им, е направила оцелелите от арменския геноцид състрадателни и великодушни хора, които са внимавали да не предадат на потомците  си болката от преживяното. "Мога да откроя арменски очи измежду хиляди други. В тях има кодирана тъга, болка, особена емоция… Моята баба, която единствена от предците си познавам, никога не ми е разказвала за това. Отрязваше ме с остър тон и махване на ръка и думите, че това не е за деца. Тя не искаше децата да живеят с тази виктимизация, с тази драма, която е минала през сърцето ѝ…" – разказва Ванухи Аракалян, председателка на варненския Административен съд. Чуйте целия разказ в звуковия файл.

Потомък на спасили се в България арменци е и известния скулптор Хари Арабян. Той е автор на два значими паметника в Бургас – единият посветен на жертвите на Арменския геноцид, а другият - на Майка Армения. "Има в кръвта кодове, които говорят и не ти позволяват да забравиш Но светът е голям и красив. Навсякъде има красиви места, история и човешки съдби… Понякога подхождаме с предразсъдъци. В един момент сме влюбени в някакви клишета.  Но трябва да се уважават всички, ние сме хора навсякъде с едни и същи страсти и стремежи и колкото повече споделяме това, толкова животът ще бъде по-хубав" – казва Хари Арабян. Чуйте какво още "кодовете на родовата му кръв говорят" и какво му нашепват за някогашното, а и за днешното време.