Два дни преди Деня на свободния печат в САЩ се състоя годишната гала вечеря на кореспондентите в Белия дом. Какво си казват на тази среща журналистите и политиците, което не биха могат да си кажат официално? Какъв е българският контекст – как биха реагирали българските политици, ако бъдат иронизирани и критикувани открито – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.
Шегите
"Има много шеги, присъстват американските президенти, които, като правило, са обект на повечето от шегите. Доналд Тръмп не присъства на тези вечери, защото е в лоши отношения с пресата. Интересно, че през 2011 г. президентът Обама изнася около 20-минутен пърформанс на тази вечеря, по време на който се шегува със себе си, но освен това и иронизира много безмилостно и жестоко Доналд Тръмп, който също присъства там. Има хипотеза, че тогава се ражда сблъсък и Тръмп е бил много обиден и засегнат от подигравките на Обама и се заканва да стане президент, което се и случва пет години по-късно. Пак по време на същата вечеря Обама си прави шеги и с Джо Байдън и възрастта му и той също става президент на САЩ. Но интересно е, че в същата вечер е дал и заповедта за рейда за намиране и залавяне на Осама Бин Ладен в Пакистан, което е най-трудното решение в президентската му кариера."
Какви истини "седят" зад шегите
Да, има упреци към президентите зад шегите. Към Буш – за войната в Ирак, както и към медиите, които безкритично приеха започването на тази война и не изпълниха дълга си тогава. Тогава медиите се поддадоха на един патриотичен лаладжийски ентусиазъм. Клинтън също е критикуван за сексуалните му отношения с Моника Люински. Но това е традиция, която е ценна с това, че когато се присмееш на сериозните проблеми и когато самият президент си прави шеги с тях, както например Байдън с възрастта си при тазгодишната среща, а не отричат проблемите, така се избягват слухове, които може да са по-вредни.
Има и критици на тази гала вечеря, че прилича на Холивудско шоу, което всъщност символизира топлите отношения между президентите и медиите.
Все пак трябва да се уточни, че не журналисти се шегуват с президентите и казват грешките на медиите и президентите, а комици. Защото самите кореспонденти, журналистите, които отразяват Белия дом, те не могат да да изразяват мнение. Един кореспондент в Белия дом само препредава какво се случва там, но никога не изразява собственото си мнение. Да, може да отразява критично случващото се в Белия дом и президента, но това е различно от водещите в предаванията или пишещите коментарни колонки във вестниците. Кореспондентът е репортер, без да влага лично мнение и никога не си прави шеги. Кореспондентът трябва да е безпристрастен и те са такива. Може да има мнение само ако е подкрепено с факти – излагаш фактите и оставяш публиката да ги оцени и да си извади преценки от тях. И предаването, и намирането на фактите е целта на всеки кореспондент и репортер. Но проблемът е, че кореспондентите все пак присъстват на тези срещи, смеят се на шегите, изглеждат в своите тоалети като звезди и затова биват критикувани в близки отношения с Белия дом."
В България журналисти и комици да се шегуват с президента или лидери на партии
"Не го виждам като реално, защото идеите на българските политици за медиите все още са такива, каквито са били идеите от 1944 година – че медиите са нещо, което трябва да обслужва властта, че когато медиите критикуват властта, едва ли не правят нещо лошо спрямо властта. А не, че извършват една санитарна функция и през критиките си всъщност помагат на властта и властта би управлявала по-добре, когато бива критикувана. Нашите политици не разбират, че могат да използват критиката на медиите, за да видят грешките си, да ги поправят и да ги анализират. Или пък биха могли да използват критиката на медиите, за да обяснят по-добре евентуално нещо неразбрано – защо правят конкретни неща.
Според мен хората, които са във властта в България, в голямото си мнозинство не са там, защото наистина искат да работят за доброто на България и имат някакви градивни идеи, а са във властта, защото искат да работят за себе си, за собственото си его. Разбира се, его имат и политиците в САЩ, и във всяка друга развита демокрация, но като цяло желанието им е да работят за своята държава, да изпълняват мисията си да служат на обществото с идеите, водачеството и енергията си. У нас, за съжаление, не е такова фундаменталното разбиране "защо съм във властта". Затова има проблем между медиите и българските политици.
От друга страна, медиите също заслужават огромна критика, защото с малки изключения много от тях се опитват или да слугуват на властта, или слугуват на някакви други интереси. Но ключовата дума е "слугуват", което не е функцията на медиите в една демокрация. Медиите не са слугинаж, те трябва да са коректив и нещо, което трябва да информира обществото професионално и безпристрастно."
Докладът на "Репортери без граници"
"Двадесет места нагоре не е важна констатация. Едва когато България трайно и константно се закрепи в челната десетка, тогава може да имаме повод за радост. В България и политиците, и прокуратурата просто нямат рефлекс за работа с медиите, очевидно има какво да крият от медиите, както и всички останали власти в България, затова и се страхуват от медиите.
От своя страна самите медии не са доказали, че могат да бъдат наистина безпристрастни и точни анализатори на действията на властта. Т.е. има едно двустранно недоверие – от една страна, твърде много хора са във властта не за да служат на държавата, наречена България, а за свое лично облагодетелстване. Същото е и с много от журналистите – те също не са в тази професия, за да служат на обществото, а за свое облагодетелстване и за своето его. Затова са слугинаж, за да имат финансови и други изгоди от професията си.
Трябва да се разбере, че и управлението на една държава в лицето на политиците, и журналистите изпълняват обществено важната функция да служат на обществото, да служат на читатели, зрители и слушатели и трябва да вършат работата си професионално. Това трябва да е стремежът на политиците и журналистите. Тези, които искат да правят пари, да отидат да правят бизнес, а не да се занимават с политика и журналистика."
Снимка – личен архив и pen.orgВ "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" най-кратка и ясна е рубриката "Кратко и ясно". Този път в нея насочваме вниманието си към далечна Япония – древна страна, населена с японци, които умеят кратко и ясно да назоват неща, процеси и явления, които ние няма и да се сетим да назовем. Японците например имат термина..
От 3 до 5 декември в кино "Люмиер" ще се проведе 19-ото издание на фестивала за приключенско кино, туризъм и активен начин на живот "Дни на предизвикателствата" . Елиза Стоева запознава слушателите на "Нашият ден" с акцентите в програмата. "За три дни ще се опитаме да обхванем огромен спектър от предизвикателства. Очакват ни над 10..
Фондация BCause отбелязва международната инициатива #GivingTuesday или Щедрият вторник на 3 декември за 20-и пореден път. Тази световна инициатива, възникнала в САЩ през 2012 г. като контрапункт на манията по безконтролното пазаруване след Черния петък, цели да обедини бизнеса, благотворителните организации и местните общности в подкрепа на..
Ефирът на предаването "Нашият ден" от днес е и платформа за изява на хора, чиито идеи и бизнес модели са насочени към устойчиво бъдеще и разрешаването на екологични проблеми. В новата поредица "Зелените новатори на България" слушателите ще се запознаят с вдъхновяващи личности и техните усилия за справяне с климатичните предизвикателства...
В ефира на предаването "Нашият ден" Атанас Димитров, председател на църковното настоятелство на новоизграждащия се храм "Св. Патриарх Евтимий Търновски" в квартал "Люлин", разказа за инициативата "Децата на Люлин". Тази дългосрочна гражданска инициатива се фокусира върху създаването на православен храм в най-големия жилищен комплекс на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg