Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Демократичен дефицит“ или защо Брюксел изглежда далече?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 8 май е отбелязван денят на капитулацията на Германия през 1945 г. Този ден е празнуван от бившите Съюзници в Западна Европа и САЩ, но не и от Русия и повечето бивши републики на СССР, където денят на капитулацията на Германия се отбелязва на 9 май поради разликата в часовете и усложнената процедура по капитулацията. Късно вечерта на 8 май 1945 г. окончателно влиза в сила подписаната на 7 май капитулация на Третия райх.

През 1950 г. европейските страни се опитват да преодолеят нанесените от Втората световна война поражения. За да избегнат друга война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана между историческите съперници като Франция и Германия, би направило войната "не само немислима, но и практически невъзможна", както става ясно от Декларацията на Шуман.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман", с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. 

Доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз, каза в интервю за предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев", че в основата на идеята за Европейския съюз стои не само идеята за обединяване на едно производство, което в годините се е случвало нееднократно, но идеята е то да бъде подчинено на една наднационална цел за мирно сътрудничество между държавите на континента.

Той посочи също, че двата празника – Деня на победата и Деня на Европа - не са взаимоизключващи се, “тъй като нямаше да има Ден на Европа, без победата на фашистка Германия“.

В предаването доц. Стойнев сподели, че въпросът за т. нар. "демократичен дефицит", т.е. невъзможността на гражданите да видят реално европейските достижения, се задава от доста време и не е само българска тенденция.

Той обясни, че съществува и друга тенденция, която подсилва усещането за дефицит, а именно – “опитът на националните правителства, когато трябва да предприемат тежки реформи, да измиват ръцете си с Брюксел“. “Тези политици не си дават сметка, че рушат нещо, което е градено от политиците 70 години преди тях“, заяви той.

В ефира на “Нашият ден“ доц. Стойнев посочи още, че първата стъпка към преодоляване на дефицита е националните политици да си направят ясно равносметка, че тяхното поведение е част това, че Брюксел е невидим за гражданите на ЕС.

Според него втората причина за т.нар “демократичен дефицит“ е фактът, че Брюксел е започнал да говори на език, който е неразбираем.

“Може би това, което ни липсва, е следващият голям проект на европейската интеграция. Иска ми се в следващите избори за Европейски парламент да чуем една нова визия, накъде ще се развива европейската интеграция в следващите години“, казва той в интервю за БНР.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Паневропейска конференция обединява държави за енергийна солидарност

Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..

публикувано на 28.11.24 в 11:00

Как работата ви може да предизвика алергия: Рискове за ръцете през зимата

Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..

обновено на 28.11.24 в 09:39
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39