Шведският радио-симфоничен оркестър гостува в Златната зала на Музикферайн

Амбициозен и специализиран в новата музика, но компетентен и в класицистично-романтичния репертоар, отворен към новото и любопитен към рядкото: такъв е Шведският радио-симфоничен оркестър. Съставът важи като един от най-многостранните оркестри в Европа, който има за цел постоянно да върви по нови програмни пътища. Първата от двете концертни вечери с Шведския радио-симфоничен оркестър на 18 и 19 март в Златната зала на Музикферайн във Виена премина блестящо и показа един внимателен и професионален подход към богатия на стилове, епохи и багри оркестров репертоар. Този подход много напомня за Австрийския радио-симфоничен оркестър, който напоследък беше застрашен от съкращение. Постоянната родина на Шведския радио-симфоничен оркестър от 1979 година е концертната зала на Шведското радио. Но оркестърът не се среща със своята публика само в концертната зала, а и на вълните на шведското радио, както и на телевизионния екран. Музикален директор на оркестъра от 2007 година е британецът Даниел Хардинг, който е поел и художественото ръководство на състава от 2018 година. По случай 100-годишнината от рождението на Дьорд Лигети оркестърът изпълни неговите „Атмосфери“ за голям оркестър. В програмата бяха включени още цигулковият концерт на Роберт Шуман в ре-минор, както и четвъртата симфония на Жан Сибелиус в ла-минор, оп. 63.

Особено впечатляващи бяха "Атмосферите" на Дьорд Лигети. Тук оркестърът представи на публиката особени сферични звуци и микроскопични звукови повърхности. Публиката слушаше като омагьосана и доста концентрирано. Това беше достатъчно признание за Шведския радио-симфоничен оркестър. Цигулковият концерт в ре минор на Роберт Шуман има проблемна история. Концертът е възникнал в щастливи за Шуман времена, когато композиторът като музикален директор в Дюселдорф е бил освободен от финансови грижи и е имал възможността да се посвети на творческата си дейност. Цигуларят обаче, на когото Шуман посвещава Цигулковия си концерт, Йозеф Йоахим, отхвърля издаването на концерта. Проспериращото заболяване на Шуман и скорошната му смърт, както и отрицателната оценка на Йозеф Йоахим, довеждат до пълната забрава на творбата. А всъщност този концерт свързва необарокови с модерни за тогавашния 19 век изразителни средства и е една майсторска творба с високо виртуозни претенции.


Немският цигулар със световна кариера Кристиан Тетцлаф се представи в бляскава емоционална и техническа светлина, както и завладя публиката с прекрасния и благородния звук на немската си цигулка от работилницата на Петер Грайнер. Един технически срив, отвъртелият се ключ на една струна в третата част на концерта, доведе до объркване у солиста, но в никакъв случай не успя да помрачи и ни най-малко романтичното настроение на сцената, както и бляскавата виртуозност на Тетцлаф. Тук за жалост трябва да отбележим, че австрийската критика обърна голямо внимание на тази грешка и я изтълкува като слаба концентрация на солиста, което обаче не е вярно. Грешката всъщност се изрази в това, че Тетцлаф потърси контакт с диригента, което подчерта техническия проблем. Оркестърът обаче продължи да свири и солистът бързо нави ключа обратно. Във втората част на концерта Шведският радио-симфоничен оркестър изсвири четвъртата симфония на финландеца Жан Сибелиус с подчертана елегантност и изразителност.