За очите с цвят на кехлибар и капката дъжд в тях

Как общува политическата и съдебната власт, това е основната тема от тази седмица. Важно е всички да научим какво е разделение на властите и коя е на водещо място. Политическата картина е гротескна след толкова много предсрочни избори, служебни правителства, които ни управляват, за мен това е като политически виц, коментира в интервю за БНР Яна Борисова, писателка и политолог.

"Не мисля, че някой може да се научи да бъде отговорен в политиката, ако той не е научен да бъде отговорен като човек“.

Тя коментира, че те не са политици в истинския смисъл на думата. Те не правят политика и не говорят за нея. Те говоря за интриги и клюки. Нивото, до което свеждат политиката, е изключително грозно. Това е едно махленско ниво.

Романът "Дали да“ 

В центъра на тази книга има една истинска история. Става въпрос за възрастна жена с "особени очи“. Това е родова история, която звучи като приказка. Очите в книгата са в състояние да говорят и трябва да бъдат чути. Яна Борисова е от онези писатели, които умеят да разказват истории и с лекота изгражда ярки визуални впечатления с фини думи и без прекалено наситена образност. В романа "Дали да" и двете героини Райна – майката и Стела – дъщерята имат "капка дъжд" в кехлибарените си очи.

"Тази капка е олицетворение на тъгата у човека, която може да те потопи или може да бъде толкова красива, че да те вдигне много на високо. Защото в тъгата човек черпи вдъхновение и пътят му тръгва нагоре“, споделя Яна Борисова. 

Книгата разказва за пътищата в живота.

Животът

"Моят живот е една мъчнотия. Бутам го като Сизифов камък", казва още писателката.  Преди няколко години Яна Борисова преживява автомобилна катастрофа и въпреки притесненията на лекари дали ще оцелее, тя е тук – твори своите книги, разказва житейски истории, които стигат до дълбините на сърцето на читателите. Всеки учи своя урок, за да го види накрая."  

Благодарностите 

"Благодарностите са към моите баби, които са ми чели приказки, когато съм била дете. Към хората, които са ми готвили храна, защото храната е любов. Това, на първо място, е майка ми, която е изключителен готвач. Благодарностите са и към редактора Живко Парушев, който ме научи да обичам книгите. Той ми е бил и учител по литература", казва още писателката. 

Благодарностите са и към Богдан Спасов, който нарисува корицата на книгата "Дали да". 

Посланието

"Сълзите Стела са солта на живота. Сладкият живот иска само да го поръсиш със захар, а вкусният, Боже колко сол обича и горчивината по повърхността си, и лютото в сърцевината си. Старостта за Стела никога не сладка, тя е пиперлива, за това те гори. И знаеш ли какво, плачи щом сълзите ти напират. Плачат тези, които могат да си позволят за бъдат човеци. На всички останали им стига и едничката глупава радост“, така завършва новата книга на Яна Борисова.

"Ще повярвам на нашите политици, когато ги видя да плачат“, ето така писателката се връща към началото на разговора. 

Цялото интервю с Яна Борисова можете да чуете от звуковия файл.