Factcheck.bg представя обновения и допълнен "Пътеводител за проверка на факти". Георги Марчев, част от екипа на Factcheck.bg и съавтор на пътеводителя, разказва в предаването "Мрежата":
"В обновения "пътеводител" са добавени нови инструменти, които биха помогнали на всеки журналист или читател да провери снимка, видео, текст – дали отговарят на фактите и дали са поставени в правилен контекст. Има и добавена част, която включва основните наративи и разкази, които Кремъл се опитва да разпространява както в България, така и в Европа, и по света. Една от основните тези на Кремъл и дезинформацията, която идва оттам, е геноцидът в Украйна още от 2014-а до днес, в началото на руската инвазия в Украйна. А именно, че в Донбас са убити 14 000 цивилни граждани, а всъщност това не са цивилни граждани, а общият брой, загинали от 2014 г. до днес. Това включва и военни, и руснаци, и украинци, и е резултата от напрежението в района от почти 10 години.
Друг пример е "денацификацията", която беше основен аргумент на руския лидер Владимир Путин и Руската федерация да започне така наречената "специална операция" в Украйна. Твърденията са, че там на власт едва ли не е дошъл нацистки режим, че има неонацистки партии, които диктуват управлението на страната. А всъщност, това не е така и през парламентарните избори през 2019 партията "Свобода" в Украйна дори не успява да влезе в украинския парламент. Друг пример е, че границите на Украйна не били одобрени от ОН, което също не е вярно. Както и че ЕС е западаща, морално прогнила сила. Тук включваме и т.нар. "джендър пропаганда". Това са част от посланията, които руската пропаганда проправя. Когато такива послания са поставени в българския контекст от високо политическо ниво, бих искал да кажа, че от Института за медийни изследвания "Пойнтър“, с които разработихме този наръчник, те казаха – политиците лъжат и в България, и в САЩ, и в Европа. Така че това, че в българските партии или представители на партии си позволяват да изричат неверни или подвеждащи твърдения, не е точно български патент."
Българското общество
"По всички проучвания, които съм прочел, нашето общество е с най-ниска медийна грамотност, която не е застъпена достатъчно нито в училище, нито след това. Хората у нас трудно се ориентират добре в новата информационна среда. В този смисъл те възприемат информацията, включително и невярната, спрямо възможността, която имат, дадена им от образованието и средата, в която се намират. За съжаление, традиционните медии в България губят авторитет, а общество без здрави медии е силно застрашено да се разпадне. Имам предвид, че традиционните медии би трябвало да обърнат повече внимание на тези специфични за дезинформацията и пропагандата наративи, би трябвало да обясняват и да показват къде и за какво тези наративи са неверни. Би трябвало да се вадят насрещни факти, които да разобличават дезинформацията и въобще да се говори повече за всичко това. Също така много важно е големите медии да не забравят отговора на въпроса – лъжата и дезинформацията гледни точки ли са? Големите медии с аргумента за така наречените "всички гледни точки" е хубаво да запомнят, че лъжата и дезинформацията не са друга гледна точка и когато представят като "друга гледна точка" тези основани на неверни твърдения или на интерпретиране на фактите по начин, който всъщност ги поставя в неверен контекст – това е проблем!
Защо традиционните медии и големите телевизии го позволяват
"Натискът върху тях не е малък, включително от хора, които имат желание да разпространяват неверни и подвеждащи твърдения с различни цели – политически или икономически. От друга страна, е важно да се говори и за медийната грамотност на журналистите. Струва ми се, че ще е хубаво всеки журналист да проверява, да помисли, да погледне и затова си мисля, че нашият Пътеводител ще е полезен и може да бъде изтеглен свободно на сайта ни. Основната роля на журналистите е да задават въпроси, но за да задаваш по-точни въпроси и да си наясно какво питаш и срещу кого седиш, трябва да си проверил фактите и твърденията, които ще ти каже събеседникът."
Институционалната война в България – истина или неистина
"Борбата за фактите и за истината е в основата на съда. Много често в съда говорим за справедливост, но той, освен да раздава справедливост, е институция, която заедно с разследващите органи трябва да установи фактите. Така че всички в момента би било добре, всички тези институции да успеят установят фактите помежду си и сами за себе си, но биха могли да използват "Пътеводителя" ни, да."
Снимка – Factcheck.bgВ ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg