Напук на дигиталната ера, в която живее целият свят, България си има свои правила за съществуване. Винаги някак наопаки, с няколко хода назад, без кой знае какви обозначителни табели за каквото и да било, вечно в ремонт, с едни усвоени пари, но с неразрешени проблеми. Навсякъде някой нещо не е разбрал и друг му е виновен, "да" винаги е "не", но и обратното е вярно, всеки е заседнал във вечната чакалня и ако не си от тия, със сигурност си от другите. Като добавим и законите на улицата, гетото, махалата, центъра, провинцията, селото и висшата власт, всичко е точно.
Та в тази България човек се ражда ненаучен и често и такъв си остава. Просто защото никога няма време за съществените неща, нали все пак бързаме за живота. С метрото, с колата, с градския транспорт, пеша – все сме на път към работата, към банката, за да оправим кредита, към вкъщи, където някой ни чака, за да ни разкаже колко точно му е бил лош денят, към кварталната кръчма, за да приглушим поне за малко ежедневието. И ако се замислим, колкото и да сме свикнали да сме си по нашенски щастливи в нещастието си, винаги може да се намери някой, който да ни обясни как точно стоят нещата. И понякога това дори може да не е за лошо.
Защото, замислете се – ако ни предстои челен сблъсък с реалността, която искаме да изтрием, а не можем, и този сблъсък всъщност се е превърнал в рутина, няма ли да ни е полезна една хумористична книга за самопомощ, която да ни припомни какъв народ сме в действителност и защо само ние можем да оцелеем в България?
В нашата хубава страна, където таксиметровите шофьори не са това, което светът познава, а много сериозни, плътни образи от велик заплетен филмов сюжет, над който са се потили поне трима сценаристи. Където сватбата е повече от бракосъчетание на двама влюбени пред цялата позната и непозната рода. Където крайният квартал в столицата е град в града, ако не и държава в държавата, която си има собствена конституция. За Северозапада дори не смеем да кажем и дума, там хората са по-корави и от камъка, който Сизиф у нас бута надолу.
И така, как да оцелеем в България беше въпросът, който потърси отговора си в ефира на "Какво се случва". Пътеводители в народопсихологията ни се оказаха хората, които се осмелиха да напишат книга по темата. При това с присъщото за българина чувство за хумор. Чувство, което обаче колкото и да имаме, толкова и сме замели под килима и ни е все по-трудно да върнем обратно на място.
Журналистите (двама от които са и учители в гимназии) Йордан Йорданов, Филип Зуберски и Владимир Иванов пишат "Как да оцелееш в България" като контрапункт на всички популярни и не чак толкова книги за личностно развитие и усъвършенстване. В този наръчник по българска всъщност няма разкази, а само преживени истории от тримата автори. Някои преувеличени, други попроменени, трети точно в сърцето на реалността. Всеки съвет, пример и споделен опит цели да припомни защо е важно да се погледнем в огледалото и да се надсмеем над себе си. Идеята е читателите, подобно на авторите, да не се взимат на сериозно, а само да се разчупят за иначе толкова полярната действителност, в която живеем.
Станали ли сме обаче по-консервативни към истината, поднесена с усмивка, как боравим с езика и защо е важно да четем хората – чуйте от Йордан Йорданов, Филип Зуберски и Владимир Иванов в звуковия файл.
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект, осъществен в рамките на Конкурса за финансиране на проекти за присъщата научна и художественотворческа дейност на Националната художествена академия. В рамките на проекта бяха проведени..
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg