Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лети, лети дрон...

Пропускаме ценни възможности за комерсиална употреба на дронове

Снимка: БГНЕС

По времето, когато е била измислена играта „Лети, лети“ дроновете съществуваха само във въображението. Днес редица държави ги прилагат изключително успешно в редица области – от наблюдение, през заснемане и доставки.

Като всяка една технология и те могат да се използват във война, за шпионаж и други нехуманни цели.
Но никой днес не може да отрече голямото разнообразие от полезни приложения. Дроновете намират сериозно приложение в селското стопанство – наблюдение и растителна защита; на строителството – обзор на строежи и анализ на структурната цялост; на службите за спешни реакции – търсене и спасяване, откриване, гасене на пожари, доставка на провизии; на сигурността – наблюдение на граници, събития и летища.

инж. Стефан Христозов
От една страна у нас имаме нужното законодателство, което идва основно от европейските регламенти. Любители и професионалисти изкарват куркове за управление на дрон, но бизнес употребата има нужда от прилагането на по-специфично законодателство, така нареченото "споделено европейско пространство за дронове".

Засега обаче регулаторните органи по инерция предпочитат да забраняват, вместо да изследват възможностите за съвместна работа с индустрията, а една такава съвместна работа би донесла знания и умения, които да се използват многократно в бъдеще.

Къде стоим по пътя между оценката на риска и ползите в използването на дронове, разказва инж. Стефан Христозов, доктор към Института по роботика към БАН.

Стефан Христозов е магистър авиоинженер от Техническия университет в София и магистър национална (авиационна) сигурност от Военна академия с над 5 години опит от авиацията и над 5 години в научната дейност. Той е докторант от Института по роботика на БАН.

От три години ръководи собствена компания "Безпилотни системи България", с която има амбицията да започне да разгръща такива системи за управление на трафика от дронове. Чрез компанията активно позиционира България на редица европейски и световни карти, в това число и в неформалната експертна група за дроновете към DG MOVE.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54