Театърът е истината. В последните дни той се случваше много усилено в морската ни столица, където се проведе 31-вото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Най-доброто от българската и световна театрална сцена през изминалия сезон се игра за хората, които искаха да излязат повече себе си от салоните. По-влюбени в живота, в изкуството, в любовта като най-върховното чувство, което може да изпълни сърцата, умовете и душите ни.
Всеки, който се качи на сцената, за да разкаже историята, в която вярва, говореше именно за любов. Защото тя е и винаги ще бъде всичко. Пък и има много общо с актьорската игра. Замислете се, в любовта няма място за его, за Аз-а, който напира да си каже и покаже кой е той всъщност. На театралната сцена също е така. Тя е толкова егоистична сама по себе си, че не търпи чуждо его, а само този, който е готов да отмести самолюбието си в името на това да даде на другите. Всичко е свързано с това да даваме и да не очакваме от отсрещната страна нищо в замяна. И актьорите, с които ни срещна "Варненско лято", правеха точно това. Защото те са опърничавите днес, тези, които се борят да я има културата у нас, да живее изкуството в нас, та понякога и вместо нас. Опърничавите днес, чието укротяване няма да е никак лесно, и слава богу. Защото всички се нуждаем от култура, изкуство и образование, за да ни има и днес, и утре.
Спектакълът на Драматичния театър в Пловдив "Укротяване на опърничавата" по Шекспир се играе в точното време. Сега, когато сме изгубени в промяната си и когато сякаш мечтаем за мирно подчинение, постановката на Стайко Мурджев ни провокира да искаме да овладеем цирка. Най-вече този в себе си. Не да го спрем, не да го унищожим, а само да го балансираме.
През смях и много зрелище два силни характера (и всички около тях) се борят за надмощие, независимо от поразиите, които оставят след себе си. Но защо?
Защо вярваме, че да упражняваш власт над другите, и то при оправданието, че го правим в името на доброто, е най-верният път към отстраняване на наличните недостатъци? Нима мъжката непоколебимост или пък женската твърдост не са само обвивка за сърцето, което жадува обич и топлина? Достижимо ли е щастието, или е важно как ще вървим към него? И ако обърнем всичко с поглед към днешния ден, не е ли по-добре и да сме малко опърничави? Поне за нещата, които си заслужават – като културата и изкуството например.
Да устояваш на онова, което те тика в ъгъла и да се чувстваш на място си там, където всичко бавно се руши, а иначе има потенциала за чудна страна, не е ли качество, което си заслужава да ухажваме?
Отново въпросите са много, но от един започва всичко – кои са опърничавите днес? Герасим Георгиев-Геро, който влиза в ролята на Петручио, говори за това в звуковия файл.
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия..
Много са приказките за братята в българската и световната литература и всяка има сюжет и поука. Двамата братя Марин и Димитър Трошанови са добър тандем –..
Калифорнийският автор Дейвид Беласко вдъхновява два напълно различни женски персонажа в творбите на Пучини. Мадам Бътерфлай съществува само чрез желанието..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg