Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Опърничавият днес Герасим Георгиев-Геро

Актьорът срещна публиката на 31-вото "Варненско лято" със спектакъла "Укротяване на опърничавата"

Снимка: Иван Дончев/dtp.bg

Театърът е истината. В последните дни той се случваше много усилено в морската ни столица, където се проведе 31-вото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Най-доброто от българската и световна театрална сцена през изминалия сезон се игра за хората, които искаха да излязат повече себе си от салоните. По-влюбени в живота, в изкуството, в любовта като най-върховното чувство, което може да изпълни сърцата, умовете и душите ни.

Всеки, който се качи на сцената, за да разкаже историята, в която вярва, говореше именно за любов. Защото тя е и винаги ще бъде всичко. Пък и има много общо с актьорската игра. Замислете се, в любовта няма място за его, за Аз-а, който напира да си каже и покаже кой е той всъщност. На театралната сцена също е така. Тя е толкова егоистична сама по себе си, че не търпи чуждо его, а само този, който е готов да отмести самолюбието си в името на това да даде на другите. Всичко е свързано с това да даваме и да не очакваме от отсрещната страна нищо в замяна. И актьорите, с които ни срещна "Варненско лято", правеха точно това. Защото те са опърничавите днес, тези, които се борят да я има културата у нас, да живее изкуството в нас, та понякога и вместо нас. Опърничавите днес, чието укротяване няма да е никак лесно, и слава богу. Защото всички се нуждаем от култура, изкуство и образование, за да ни има и днес, и утре.

Спектакълът на Драматичния театър в Пловдив "Укротяване на опърничавата" по Шекспир се играе в точното време. Сега, когато сме изгубени в промяната си и когато сякаш мечтаем за мирно подчинение, постановката на Стайко Мурджев ни провокира да искаме да овладеем цирка. Най-вече този в себе си. Не да го спрем, не да го унищожим, а само да го балансираме.


През смях и много зрелище два силни характера (и всички около тях) се борят за надмощие, независимо от поразиите, които оставят след себе си. Но защо?

Защо вярваме, че да упражняваш власт над другите, и то при оправданието, че го правим в името на доброто, е най-верният път към отстраняване на наличните недостатъци? Нима мъжката непоколебимост или пък женската твърдост не са само обвивка за сърцето, което жадува обич и топлина? Достижимо ли е щастието, или е важно как ще вървим към него? И ако обърнем всичко с поглед към днешния ден, не е ли по-добре и да сме малко опърничави? Поне за нещата, които си заслужават – като културата и изкуството например.


Да устояваш на онова, което те тика в ъгъла и да се чувстваш на място си там, където всичко бавно се руши, а иначе има потенциала за чудна страна, не е ли качество, което си заслужава да ухажваме?

Отново въпросите са много, но от един започва всичко – кои са опърничавите днес? Герасим Георгиев-Геро, който влиза в ролята на Петручио, говори за това в звуковия файл.

Снимки: Иван Дончев

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Пожелай си нещо" с Пени Панайотопулу

"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто..

публикувано на 06.04.25 в 10:15

"Контрасенсус" – стипендия за културни изследвания в чест на проф. Ивайло Дичев

Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края на миналата седмица. Идеята е на приятели, сътрудници, изследователи и близки хора до проф. Дичев. "Чудехме се какво би харесало на Ивайло и Иван Кръстев тогава каза: Той толкова много обичаше да..

публикувано на 06.04.25 в 10:15
Димитър Узунов, Емил Янев и доц. д-р Владимир Божилов (отляво на дясно)

Разходка из космоса на чудесата

В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители   в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..

публикувано на 05.04.25 в 17:05

"Дизайн срещу съвременно изкуство" – артпотенциал без конфликт

В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA –  художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..

публикувано на 05.04.25 в 16:35

Поетическите сънища на Владимир Левчев

Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..

публикувано на 05.04.25 в 09:15