На 18 юни 2023 г. се навършват 100 години от от смъртта на вечния юноша на българската поезия – Христо Смирненски, когато Жълтата гостенка поставя точката на последното изречение от краткия му живот. Поетът оставя над 800 лирически произведения и над 100 – в проза. Всяко от тях и днес е толкова актуално, колкото и вчера.
В началото на април 1923 г. поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там състоянието му се стабилизира. Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба – сатирата "Приказка за стълбата“, в която поетът разобличава политическите ренегати, въздигнали се от социалните низини и станали "принцове“.
Нов кръвоизлив на 5 юни прави състоянието му критично. Той незабавно трябва да постъпи в санаториум, но свободно легло не се намира. Лекарският съвет поставя безнадеждна диагноза – милиарна туберкулоза. Превратът от 9 юни 1923 г. оставя Смирненски без храна и лекарства за два дни. Той е преместен спешно в близък частен санаториум, но твърде късно. Рано сутринта на 18 юни 1923 г. той си тръгва от този свят, малко преди да навърши 25-годишна възраст.
В звуковите хроники, съхранени в Златния фонд на БНР, е запазено писмото на Христо Смирненски до неговата любима Женя Дюстабанова, прочетени от актьорите Васил Стойчев и Мая Зуркова, в записи от 1978 г.
На 6 юли 2023 г. от 18:30 ч. предстои литературна разходка "Разместената София на Смирненски“, която ще започне в градинката пред Музея за история на София, откъдето ще тръгнат по знаковите улици, възпети от Христо Смирненски – „Мария Луиза“ и „Пиротска“, за да стигнат накрая до заветния прекрасен двор на обновената къща-музей "Христо Смирненски“ на улица "Овче поле“ № 116 в София.
Чуйте подробности в звуковия файл.100-годишнината от рождението на Георги Парцалев се отбелязва с различни инициативи през 2025 година в цялата страна. За любовта към актьора, която няма срок на давност, за предстоящите празнични инициативи и за представянето на новото допълнено издание на книгата "Хамлет от град Левски" в Регионалната библиотека "Николай Вранчев" в Смолян,..
В редакция "Хумор и сатира" се стремим да подкрепяме родното, макар, защо да крием, български са само сърцата ни и бельото ни, като с бельото при някои редактори има изключения. Модерни времена! И все пак, важно е желанието и то понякога дава своите плодове, както ще се убедите в неделя веднага след новините в 18 часа , но освен него, можете да..
В дните на пролетното равноденствие в много страни по света се отбелязва Празникът на пролетта и обновлението Науръз. Преди много хиляди години на Изток Науръз се празнува като началото на новата година и малцина знаят, че в деветата по големина страна в света Казахстан този празник се чества доста широко. През месец март в Страната на..
В Световния ден на кукления театър в "Артефир" се включва куклената актриса и режисьор на куклени постановки Анна-Валерия Гостанян. И днес Гостанян е в процес на репетиции в Младежкия театър "Николай Бинев", където поставя като режисьор куклените пиеси за деца " Парченце от Луната", "Мечо Пух", "Малката кибритопродавачка". Най-новият..
Добрата литература не само разказва интересни истории, а умее да припомня забравеното, да разкрива за читателя непознатото. "Последният войнишки император" се казва новият роман на издателя и писател Костадин Костадинов. Костадинов е познат на читателите с успешния си дебютен роман "Ловецът на пеперуди", отличен с литературните награди "Хеликон"..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg