Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Застрашено ли е Кюстендилското поле от апетитите на златотърсачите?

4
Росен Мирчев, Антонина Шипарова, Лъчезар Воденичаров и Асен Масларски (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици с тревога следят случващото се и в двете държави, като основно притеснение е разрешението, дадено на частни компании да извършват проучвания за добив на полезни изкопаеми в кюстендилския край.

Защо тази тема намира място в предаване като "И рибар съм, и ловец съм"?

В случая става дума за едни 200 кв.км, включваща участъците "Злогош“, "Коприва“ и "Гърбино“, които са свързани един с друг. Именно тази територия попада в зоната на интересите на частна фирма, чиято цел пък е добива на злато. Очакваният резултат е 30-годишна концесия. Но всеизвестен факт е че там, където има злато, има и живак и арсен. В участъка на Гърбино е доказано, че на 1 тон руда се добива и 1 кг живак.

За генезиса и развитието на проблема си говорим с Лъчезар Воденичаров (Воден Чаиров) – писател, ловец, риболовец и виден екоактивист, Антонина Шипарова – председател на кюстендилския граждански инициативен комитет "За чиста природа“, като в разговора ни се включи с компетентното си мнение и коментари по горещата тема, засягаща най-вече живота и здравето на гражданите (както в Кюстендилско, така и отвъд границата) и кметът на Кюстендил Петър Паунов.

През 2019 г., след жалби и протести на местните природолюбители и общественици, Министерският съвет прекратява процедурата за трите големи участъка. "Но сега, малко след Нова година, в Държавен вестник бе обявен нов участък, който ще подлежи на концесия. Нарича се "Здравков дол“ и се намира почти в средата на единия от големите участъци "Злогош“. А тази зона включва т.нар. "предоставени ловни участъци", т.е. ловните територии на няколко ловни дружини“, казва Лъчезар Воденичаров.

А добива на злато по т.нар. "открит способ" води неизбежно и до "екстри“ като: кратер с диаметър поне 1 км, взривове, багери, трафик на огромни 40-тонни камиони…

"При проучванията (понеже има някакви хидроложки карти, но с крайно оскъдна информация) има реалната опасност да се премине през някой слой с живак и той да потече от чешмите на хората", казва Антонина Шипарова. А това застрашава цялата фауна и флора, както и водоизточниците. "Например изворът в Горно Уйно е карстов извор (както и цялата планина) и е свързан с изворите в Треклянско и Босилеградско. Т.е. ще бъдат замърсени водите в цялата област, в резултат на което отровите ще попаднат в р. Драговищица, а от там и в Струма“, допълва Лъчезар Воденичаров.

Това, че унищожават природата, дивеча, рибата и застрашават човешкия живот, със сигурност е ясно на обладаните от жажда за печалби фирми. Както и това, че с дейността си правят животворната и чиста вода един ден да стане по-скъпа от златото! Но какво от това?! Нали е на чужд гръб, в някаква незначителна държавица, която трябва да бъде ограбена! Но дано поне се намери някой, който да им преведе думите на пророчицата Ванга: "Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."

"Да, цялото кюстендилско поле е определено за такива проучвания и е застрашено от апетитите на златотърсачите, а всъщност богатството на този край са хората и природата!", твърдят гостите в предаването ни. Чуйте го!

Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Несигурното, но адаптивно младо поколение: Изводи от мащабно проучване

През последните дни сериалът "Юношество" разбуни обществения дебат, провокирайки размисли за средата, в която израстват днешните млади хора. Той насочи вниманието към начина, по който възрастните често подценяват факторите, формиращи съзнанието и поведението на новото поколение. В предаването "Време за наука" гостува Яница Петкова от агенция..

обновено на 01.04.25 в 14:38

Птиците и щастието: Как 1 април ни напомня за връзката им

Освен Ден на шегата, 1 април е и Международен ден на птиците – една от най-старите дати в природозащитния календар . По този повод д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет и част от общността "Дивата София" споделя своите наблюдения за връзката между присъствието на птици в ежедневието ни и усещането за щастие...

обновено на 01.04.25 в 14:03

Мила Ненова: Инвеститорите в България заслужават признание за труда си

В навечерието на връчването на наградите "Инвеститор на годината", Мила Ненова , изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сподели в ефира на "Нашият ден" важността на тези награди за икономиката на страната и усилията, които се полагат за подобряване на инвестиционния климат в България. Тя подчерта, че събитието е не само..

обновено на 01.04.25 в 11:49
Зорница Гъркова и Ангел Живков

Обратно в училище

Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако вземем само един от показателите – постоянно увеличаващият се брой на учениците – няма да сгрешим, ако допуснем, че тази гимназия дава надежда за бъдещето на селското стопанство в България. За..

публикувано на 01.04.25 в 10:50

Клуб по орнитология стартира в Деня на шегата

1 април е не само Денят на шегата, а и Международният ден на птиците. Във Велико Търново днес, от 18:00 часа, в ТАМ – пространство за културни събития и социални инициативи, ще бъде създаден клуб по орнитология "В света на птиците". Негов инициатор е екологът Красимир Христов. С него разговаря редакторът Ани Маринова. Слушайте! 

обновено на 01.04.25 в 09:31