На 10 март 2023 година отбелязахме 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи и почетохме паметта на невинно унищожените 11343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. За да можем да разберем случилото се преди толкова много години, не трябва да го приравняваме към днешния ден, а трябва да навлезем в същността на епохата, в която крехкостта на доброто е бивала и небивала опазвана. Този епизод от историята на съвместното живеене на евреи и българи е най-трудният, защото включва в себе си прилагането на жестоки закони и правила и дискриминира едни граждани за сметка на други и същевременно показва, че по време на Втората световна война у нас има гражданско общество, което не е съгласно с действията и решенията на политиците. За да издигнем на заслужен пиедестал героизма на БПЦ, на депутатите, на професионалните съюзи и обикновените граждани, които реагират остро на ЗЗН (Закон за защита на нацията), лишил евреите от граждански и човешки права, то трябва да потърсим и мрачните страни на тази история, за да можем да я разберем и почувстваме пълнокръвно.
Д-р Ваня Стоянова от Института за исторически изследвания към БАН и политологът от СУ "Св. Климент Охридски" доц. д-р Албена Танева са нашите водачи в този разказ. Надяваме се, че слушателите ще продължат да търсят отговори на въпросите, които ще възникнат от него и това ще ги провокира сами да намерят още факти, архиви и книги, написани от историци, за да си обяснят миналото, а ако това стане, то ще означава, че добре сме си свършили работата.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
