С този цитат от книга на проф. Боян Биолчев гостът в студиото д-р Красимир Косев започна "оправданието" по ловджийското си увлечение. Иначе той е директор на Университетските ботанически градини на Софийския университет в София, Варна и Балчик. Д-р Косев разказва за билки, треви, гъби, растения, лов и риболов. Защото той разбира и практикува всичкото това.
Излишно е да се споменава, че д-р Косев е един от най-желаните сладкодумци особено когато предаването е посветено на Еньовден. Но да не мислите, че всичко се изчерпва само с фазите на развитието на билките, които обуславят действителната им лечебна сила? Или пък с присъствието им в ред омайващи питиета? Не!
Той е един от малкото ловци, които хубаво пеят – по ловджийски сбирки, църковни служби (вкл. в Българската църква на Великден в Лондон) и къде ли не! Помага за духовното развитие на българина и връщането му към православната вяра, има участие в изграждането на няколко параклиса, в ремонта на една църква, убеждава колегите ловци да се включат във възстановяването на едно читалище… Убеден е, че ловно-рибарската общност трябва да се занимава и социална дейност, с възпитание на подрастващото поколение, а не само с развъждане на дивеч.
Колкото до фолклорните представи относно билките, той твърди, че има биологичен смисъл във вярванията и легендите. "Горе-долу по това време на годината част от растенията, особено тези, които съдържат биологично активни вещества, етерично-маслените растения, са в цъфтеж. Т.е. те са в биологично и физиологично активно състояние, както и по отношение на натрупване концентрацията на полезни вещества… Най-силни са билките, които са гледани при засушаване. Защото когато растението изпадне в някаква стресова ситуация, голяма част от тези активни вещества са по-концентрирани", казва д-р Косев.
"Аз цял живот харесвам животни – коне, кучета, гълъби. След това дойде любовта към едрите бозайници – лъвове, тигри. Но изведнъж идвам в София, станах студент (аз съм олимпиец – влязох с "привилегия", защото съм четвърти от олимпиадата по биология в една далечна година). Та идвам тук и изведнъж установявам, че в катедрата по зоология се занимават с гризачи – слепи кучета, полевки и т.н."
С изненада разбира, че катедра "Зоология на гръбначните" няма отношение към зоологическата градина и в трети курс, когато идва и разпределението, поради липса на свободни места попада в катедра "Ботаника". Тръгвайки в тази посока, се явява пред неговата научна ръководителка, чиито интереси са в областта на електронната микроскопия и "Анатомия и морфология на растенията", и нещата тръгват в тази посока. Следва четене, четене, четене… И специализации в чужбина. Но как става това тогава?
"…И аз пиша писма. Тогава нямаше имейли, няма нищо! Пиша писма, проявявам интерес по дадени теми. И току мине се, не мине – поканят ме за сметка на приемащата страна. И – бам!, специализация в Западна Германия по биомолекулярна микроскопия. После спечелих да защитя магистърска степен в Манчестър "Околна среда". Междувременно бях защитил докторска дисертация. А след това там се запознах с едни професори, членове на Кралското дружество в Лондон. Те ме поканиха за следдокторска дисертация, препоръчаха ме и получих известие, че имам стипендия от Кралското дружество и така стана, че задълбах в ботаниката, тя ме грабна и не ме пусна", спомня си д-р Косев.
"Трябва да четеш, да пишеш и да контактуваш", твърди Краси Косев.
А на резонния ни интерес за преодоляването на летните жеги неговият отговор е категоричен: "Чинарът (било източен или западен) дава най-благата сянка, така че ако решите да се разхлаждате през лятото, ориентирайте се, запознайте се с ботаническата характеристика на чинарите и марш под чинара с чаша охладително питие в ръка – вода, мента, лайка, лимони, лед и други. От време на време – мастика!"
Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!
Снимки – БНР и личен архив
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg