Дизайнът далеч не е само в Инстаграм и специализираните издания. "От мига, в който отворим очи и посегнем към четката за зъби до момента, в който легнем в леглото си вечер – ние сме обградени от дизайн.
Една от задачите на книгата е да покаже как дизайнът оформя средата, която обитаваме. Добрият дизайн е практичен, той решава проблеми", изтъква Цветана Шипкова, главен редактор на единственото у нас списание за дизайн MD, редактор и съставител на книгата "Български продуктов дизайн 2000 - 2020".
Понякога оценяваме умелия дизайн на даден предмет, но рядко познаваме хората, създаващи продуктите, които използваме всекидневно. Книгата "Български продуктов дизайн" не само представя мебели, осветителни тела, превозни средства, играчки, модни аксесоари и пр., но и запознава публиката с авторите на тези успешни и разпознаваеми, далеч не само у нас, продукти.
На фона на недотам процъфтяващата индустрия у нас и липсата на устойчива традиция, прави впечатление голямото количество престижни международни награди за дизайн, с които са удостоени авторите: над 100, сред които 12 Red Dot Award, от които три Best of the Best, три IF Design, девет A’Design, девет Good Design и пет German Design Awards.
Но освен наградите, го има и признанието – част от продуктите са част от бита и всекидневието на хората.
Книгата е и своеобразен архив на първите две десетилетия от новия век, в които се случват мащабни промени – от климатичните промени до това, че ред устройства като фотоапарат, калкулатор, CD уредба, дискмен се превърнаха в едно единствено устройство – смартфон. Климатичните промени диктуват нуждата от нови материали, устойчивост и рециклиране, а българският дизайн е в крак със световните тенденции и адекватен на духа на времето.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Преди няколко години един талантлив наш актьор с ярки комедийни изяви беше пуснал в интернет пространството видеоклип с псевдореклама за "Ороци по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
