Дизайнът далеч не е само в Инстаграм и специализираните издания. "От мига, в който отворим очи и посегнем към четката за зъби до момента, в който легнем в леглото си вечер – ние сме обградени от дизайн.
Една от задачите на книгата е да покаже как дизайнът оформя средата, която обитаваме. Добрият дизайн е практичен, той решава проблеми", изтъква Цветана Шипкова, главен редактор на единственото у нас списание за дизайн MD, редактор и съставител на книгата "Български продуктов дизайн 2000 - 2020".
Понякога оценяваме умелия дизайн на даден предмет, но рядко познаваме хората, създаващи продуктите, които използваме всекидневно. Книгата "Български продуктов дизайн" не само представя мебели, осветителни тела, превозни средства, играчки, модни аксесоари и пр., но и запознава публиката с авторите на тези успешни и разпознаваеми, далеч не само у нас, продукти.
На фона на недотам процъфтяващата индустрия у нас и липсата на устойчива традиция, прави впечатление голямото количество престижни международни награди за дизайн, с които са удостоени авторите: над 100, сред които 12 Red Dot Award, от които три Best of the Best, три IF Design, девет A’Design, девет Good Design и пет German Design Awards.
Но освен наградите, го има и признанието – част от продуктите са част от бита и всекидневието на хората.
Книгата е и своеобразен архив на първите две десетилетия от новия век, в които се случват мащабни промени – от климатичните промени до това, че ред устройства като фотоапарат, калкулатор, CD уредба, дискмен се превърнаха в едно единствено устройство – смартфон. Климатичните промени диктуват нуждата от нови материали, устойчивост и рециклиране, а българският дизайн е в крак със световните тенденции и адекватен на духа на времето.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
