Толстой, Достоевски, Путин

Предаването "Гласът на времето" прави опит за обсъждане на политическите девиации в Русия през огледалото на руската литература, която безпощадно разкрива и диктаторските, и имперските рефлекси на елита, но и манталитетните особености на обикновения човек. Особено е важно да се подчертае, че в Русия няма два свята – един бял – на великата култура, и един черен – на самодръжците-тирани, а има един свят – със своите крайности. От тази гледна точка изказвания като: "Аз харесвам великата руска литература и култура, но не харесвам самодържавието и диктаторите на Русия" са опростенчески.

Разговорът по темата се осъществява с писателя Деян Енев, с професор Людмил Димитров, с журналиста Ива Беров. 

Людмил Димитров разсъждава за необходимостта да се преподава и чете руска литература не по схемата, която ни задава евентуално желаещият да ползва тази литература за политическо влияние режим, а от наша, българска гледна точка. 

Иво Беров допълва, че той дели световните писатели на "свои" и "несвои", включително руските. Тоест такива, които му казват нещо важно и съответно припознава като близки, а не като "французи", "руснаци" или други. 

Деян Енев се спира особено върху повестта на Лев Толстой "Хаджи Мурат" и изтъква способността на големия талант да преодолява националните, националистически или идеологически пристрастия.

В дискусията става дума за имена като Пушкин, Лермонтов, Куприн, Иванов, Манделщам, Булгаков, Бабел, Солженицин, Бродски, Висоцки и др. Събеседниците в студиото се обединяват около идеята, че руският "Мономах" днес – Владимир Путин, не е интересен от литературна гледна точка като политически характер.