Заплатите на работещите в Националния осигурителен институт ще бъдат увеличени от 1 август с 15 процента – това стана ясно на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която прие на второ четене Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 година.
“Това не е бюджет, това е проста аритметика, в която няма нито политика, нито реформи“, казва експертът и допълва:
“А без политика и реформи, не може да се създаде истински бюджет. Работата е там, че ги няма по простата причина, че самото правителство, което само преди два дена, се мъчеше да прави някакъв отчет за своята дейност, няма управленска програма“.
Според нея това се вижда и от изследването на Националния статистически институт – 75% от домакинствата не могат да покрият разходите си.
“Пенсионерите получиха 12% увеличение, но 90% от тях са под чертата, защото за издръжката на един човек са необходими 1204 лв.“, казва още тя.
За административна реформа и ефективно управление депутатите одобриха 297 млн. лева извънредно, като МВР получи 175 млн. лева…
“Депутатите утвърдиха и някои други увеличения. Те увеличиха парите за здравеопазване, но намалиха относителния дял на парите спрямо БВП за образование“, казва тя.
Според експертът това демонстрира едно решение “без идея, мисъл и програма, а за реформи изобщо да не говорим“. Най-голямата трагедия е, че “човекът, който прави бюджет явно не знае как се прави бюджет“.
“Най-страшното е, че ако наистина има ротация в това правителство, същият човек, със същия екип ще направи и бюджета за 2024 г. Това направо е контрапродуктивно, защото после като дойде правителството на Борисов, ще трябва да работи с този бюджет. В самата 3-годишна бюджетна прогноза няма идея за реформи. Трябва да се мисли компактно и с перспектива“, заявява експертът.
Чуйте разговора в звуковия файл.В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg