Водопад Женихът ухажва Седемте сестри на норвежките фиорди

Дивата и завладяваща въображението красота на норвежките фиорди ненапразно е вписана в световната природна съкровищница на ЮНЕСКО. Там времето е меко през цялата година и водата никога не замръзва, благодарение на Гълфстрийма, който незнайно как се изхитрява да тръгне от Мексиканския залив, да мине през океана като ласкав шлейф, за да "стопли" климата далече на Север.
Още преди милиони години планинските възвишения са били прорязани от ледените езици на пълзящите към морето глетчери. Ако имате късмета да се озовете с круизен кораб по тези места, ще попаднете в омаята на неподправеното величие на оглеждащите се в дълбоките и спокойни води зелени хълмове и къдрави облаци.

Пътят на плаващия хотел минава покрай водопада известен с името Седемте сестри, чиито струи при топенето на снеговете се изливат от 250 метра височина. Точно срещу него се възправя не по-малко буен планински поток с подходящото име Ухажорът. Някои го превеждат и като Женихът. Според легендата момъкът скришом намигал на седемте сестри, наблюдавал палавите им танци по склоновете на планината и флиртувал с тях от отсрещния фиорд.

В малкото селце Хелесилт днес живеят едва 268 жители, но пък си имат личен водопад, който "разполовява" мястото с буйните подскоци на праговете си. Правят впечатление дървените къщи в типичен местен стил, боядисани в ярки цветове. Оказва се, че преди време боята от мед, обагрена в характерния за метала цвят, била най-евтина и средната ръка хора я предпочитали за домовете си. Състоятелните си личали по боядисаните в бяло сгради.


Любопитните туристи няма как да пропуснат срещата с най-дълбокото езеро в Европа. Пълното му име е Хорниндалсватнет, но понеже малцина могат да го произнесат без упойка, съкратената версия е Хорниндал. Според едни измервания дълбочината му е 500 метра. Когато опитала да прокарат кабел на комуникационна компания, тя се оказала 620, а ако слушате екскурзоводите си е направо 900. Но дълбочината губи значение пред зелената корона на планината, обрамчила езерото, край което в своеобразна ботаническа градина могат да се видят почти всички растителни видове на фиорда. Лехите са разкрасени с късове от типичните за района скали.

По пътя към езерото задължително ще минете по старинен каменен мост, построен от норвежки събрат на уста Кольо Фичето. Митовете мълвят, че е съграден преди повече от 100 години. В единия му ъгъл е разположен внушително обработена канара с дупка в средата. През лятото момите се качвали с кравите, овцете и козите на паша в планината, а момците оставали да се занимават с кърската работа в селото. В неделя обаче посещавали любимите си. На връщане, която от девойките не успявала да се промуши през камъка, значи била бременна и трябвало спешно да се организира сватба.

Тази традиция отдавна е отминала в историята, но освен обслужването на хилядите туристи от круизните кораби и кемперите, дошли да лагеруват край фиордите, сериозно перо в местната икономика дава и млякото, което се изкупува по 4 евро литъра, заради вкусовите и екологичните си качества.

Любопитното, което разбрах там е, че по дъното на Северно море има... корали, които растат стотици хиляди години, но само едно минаване с трал по дъното може да ги унищожи. Рибарите са се осъзнали, ама малко късничко. Сега ще чакаме стотици хиляди години.


Следваща спирка Алесунд (или Олесун, зависи от разликата в правописа и произношението). През 1904 година градът бил почти напълно разрушен от унищожителен пожар, в който, слава Богу, загинала само една жена, но десет хиляди останали без покрив над главата през зимата. За възстановяването му пари били събрани с международна кампания, а от цяла Норвегия се стекли архитекти и строители, които запретнали ръкави. Затова върху повечето сгради в стил ар нуво (на немски – югендщил) стои 1905 година. Постройките се отличават с местен колорит под формата на фризове от цветя или плодове по фасадите, кокетни фронтончета, кули с дракони, химери и същества от скандинавския фолклор, съчетани със средновековни елементи.


Старият фар е превърнат в апартамент за младоженци, които биха искали да прекарат екстравагантен меден месец. От върха на планината Аксла, до която водят 418 стъпала се открива приказна гледка към фиордите и града, особено по залез. Но това не изчерпва забележителностите. В един от най-големите аквариуми в Норвегия, умело вписан в крайбрежния ландшафт могат да се видят всички обитатели на Северно море. Там ще научите, че в страната годишно се отглеждат 400 милиона сьомги, а онзи половин милион от тях, които не са плод на промишлено производство, се завръщат да хвърлят хайвера си в норвежки води плувайки често пъти срещу течението, сякаш "летят" във въздуха.

В центъра на Алесунд е лютеранската църква с  живописни витражи, облицована с местен камък, вариант на "50 нюанса сиво". Недалеч е и старата аптека със златен лебед на фасадата, в която можете да научите всичко за тукашния стил ар нуво.

На остров Рунде, недалеч от Алесунд, звучи оглушителната  птича гълчава на повече от 170 хиляди пернати, които отглеждат там потомството си. Това не пречи на морските иманяри да си пробват късмета в търсене на останки от съкровището на кораба "Акерендам", потънал през 1725 година.


Но щом сте на круизен кораб по фиордите, вече сте открили истинското имане на Норвегия – природата. Флам е традиционно селце с 350 постоянни жители. То е едно от малкото обиталища на дългия 204 км Согнефиорд, чиято дълбочина е 1308 метра. Тук привличат погледите къщите с… трева на покрива. Буйната растителност запазва топлината като естествена изолация.

Флам също се отличава с драматичната красота на Северна Норвегия, но всъщност е предимно стартова площадка към Гудванген. Селцето е разположено в много тесен пролом, заобиколен стръмни скали, сякаш обрасли с борове и водопади. Името на селището на староскандинавски звучи като Гудвангир. В превод означава "място за жертвоприношения". Смята се викингите идвали тук да се молят и да се слеят с природата. Затова Гудванген е вписан в историческата съкровищница на ЮНЕСКО. За жалост, малката църквица от 12 век рядко е отворена за посетители. Тя побира само 40 човека – почти половината от населението, което се препитава с производство на два вида козе сирене и изключително ароматичен мед. Те продължават да почитат легендата за седемглавия дракон Ундредал, който живее в планината, но във всеки гараж са строени един до друг автомобил, АТВ и лодка.