Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жегите и горещата тема за климатичните промени

Дискусия с експерти за ефектите от глобалното затопляне и начините да ги смекчим и да се адаптираме към тях

Снимка: Pixabay

Месец юли на 2023 г. по всяка вероятност ще се окаже най-горещият месец в историята за последните стотици, ако не и хиляди години. Твърди го Гавин Шмид – директорът на Института за космически изследвания "Годард" в НАСА, цитиран от "Гардиън".

Но дори и да не разполагахме с това експертно твърдение, не изглежда трудно даже и за обикновения човек, подложен на юлските горещници, да стигне до заключението, че жегите тази година са екстремни и рекордни.

Високите температури това лято обаче сякаш не са чак толкова любопитни сами по себе си. Много по-интересна и най-вече важна тема като че ли са дълбоките причини зад рекордните градуси, а именно – климатичните промени.

Именно измененията в климата и връзките с тазгодишните жеги задвижиха съдържателна дискусия в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. В разговора взеха участие експерти, които изтъкнаха необходимостта от колкото се може по-широк дебат по проблемите, пред които ни изправя глобалното затопляне.

Доц. Елисавета Пенева, гл. ас. Симеон Матев, доц. Емил Гачев и Апостол Дянков
"Обществото е така устроено, че винаги когато тези процеси намерят някакъв екстремен израз, тогава се увеличава загрижеността на хората по отношение на глобалните проблеми. Може би пък това наистина е един шанс позицията на науката да бъде чута по-добре", посочи доц. д-р Емил Гачев, географ в БАН и преподавател в на ЮЗУ "Неофит Рилски".

Гл. ас. д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, хидрология и геоморфология" на СУ "Св. Климент Охридски" пък обърна внимание, че според него проблемът не е толкова в чупенето на температурните рекорди, колкото в това, че чупенето става лесно. "Аз смятам, че дори и нас да ни нямаше, по чисто еволюционен път сега пак щяхме да имаме глобално затопляне, но ние с нашата дейност сме го усилили. Въпросът е колко сме го усилили", допълни той.

"Човешкият (или антропогенен) фактор е много сериозен и затова ние сме притеснени. На Земята нищо няма да ѝ се случи, ако стане много топло, но за хората ще има последствия", коментира доц. д-р Елисавета Пенева от катедра "Метеорология и геофизика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Апостол Дянков, ръководител програма "Климат и енергия" във , също подчерта, че предизвикателствата пред света, свързани с климатичните промени, са големи, а развръзката на процеса по адаптация и смекчаване на ефектите не е лесна за прогнозиране. "Причината да има част от тези големи неясноти в дългосрочните климатични модели до 2100 г., е, че ние не знаем как ще реагира човечеството и как ще се приспособи икономически", обясни той.

Всеки от експертите в студиото предложи възможни посоки, по които биха могли да се търсят решения за справяне с последствията от глобалното затопляне като горещини, наводнения и други екстремни климатични ситуации. В дискусията се включи и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. "Смекчаването на промените е глобален въпрос, заради който България, заедно с другите страни по света, е поела ангажимент за намаляване на парниковите си емисии", припомни министър Попов.

Допълнителен щрих по темата внесе интервюто с инженер д-р Лидия Витанова, автор на международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Тя посочи какви биха били стъпките, за да се превърнат българските градове в умни градове, за да се преодолеят по-лесно ефектите от климатичните промени.

И още в тази важна дискусия:

• Кои са средствата, с които можем да облекчим последиците от измененията в климата?

• Има ли и положителни ефекти от глобалното затопляне?

Чуйте целия разговор в звуковия файл!


Междувременно общественици настояха за официална позиция от БАН и НИМХ заклиматичните промени и човешката роля в тях.
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Не изяждай мечтата си!"

Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " тази неделя е посветено на един неочакван аспект от риболовните и ловни практики – мечтата! Защото рибарите отдавна вече са повече мечтатели, отколкото колоси на семейната прехрана. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев беседват за новата мода в риболова, а именно "Хвани и..

публикувано на 01.09.25 в 16:50

Започва Църковната нова година

На първи септември започва Църковната нова година . С какво е свързана датата, какво е значението на този ден, какви са приликите и разликите с другите вероизповедания – Ана-Мария Кръстева разказва в "Нашият ден". Кръстева обяснява: "Църковният календар е създаден за нуждите и изискванията на църквата. Има за цел да създава връзка между..

публикувано на 01.09.25 в 10:28

Хестър Гартрел – експертка от Лондон в Екипа на София

В "Мигранти с таланти" ви представяме Хестър Гартрел, която е от Лондон и живее в София от пет години. Тя има бакалавърска степен по история и теология MA (Hons) от Университета в Глазгоу и е завършила магистратура в Университета в Единбург. Преди да се премести в България, е работила в отдела за достъп и ангажираност на "Birkbeck, University of..

публикувано на 29.08.25 в 11:55

Къде са "Дивите животни на България"?

Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...

публикувано на 28.08.25 в 16:30

Чарът на махалата

Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..

публикувано на 28.08.25 в 16:01