"Великденско вино" се постави на сцената на 39-ата "Аполония" в Созопол. Публиката на Празниците на изкуствата гледа Владо Пенев в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски.
"Това е пиеса, която се занимава с някакви много основни въпроси на съществуването, на идентичността и на моралната идентичност, защото и такава има" – каза в "Артефир" режисьорът на постановката Явор Гърдев. – "Мисля, че това е главното за поп Кръстьо, това е нещото, с което той не може по никакъв начин да се съгласи, не може да се успокои по отношение на него – дали е предател, или не е предател. Това става централен въпрос на съществуването му и по някакъв начин го мъчи до края на дните му."
Драматург на постановката на Народния театър е Константин Илиев, а сценограф – Павел Койчев. Историята в нея ни разказва за един ден от живота на поп Кръстьо, ден, в който питането "Защо му е тоз живот?" не го оставя на мира.
Сутринта на Великден църквата "Успение Богородично" в Ловеч, в която той служи, е празна и литургията не може да се състои. Виното - Христовата кръв, и хлябът - Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Без значение дали обвинението е вярно или не. Поп Кръстьо е останал сам със своя ням клисар и не спира да говори за онова, което тормози душата му. Той е изпаднал в морално базова дилема, която се оказва непреодолима.
Според Явор Гърдев, за да узнаеш дали си предател, е много важно преди всичко да разбереш дали всъщност си бил лоялен на нещо. Точно този аспект на нещата прави ситуацията на поп Кръстьо сложна, защото той е бил много деен член на Революционния комитет и лоялен човек на Левски.
"Това е използвано по един великолепен начин от драматурга Константин Илиев, който разгръща своята фикция около това, което се случва, върху много точни обстоятелства от живота и на Левски, и на поп Кръстьо. Така че тази фикция става максимално правдоподобна, макар отново да нямаме достатъчно информация, за да знаем какви точно са били дилемите и дали поп Кръстьо има нещо общо с предателството. Във всеки случай обаче дори и да няма, има една такава поредица от обстоятелства около него, която той през цялото време, възстановявайки в съзнанието си, започва да разбира по какъв начин е подпомогнала пленяването на Апостола и започва да се чувства виновен – независимо от това дали самият е пряко предател, или не е – и за един вид неволно съучастие в това нещо. Това също е много мъчително, защото ако знаеш, че нещо е могло да бъде предотвратено, ако си действал по друг начин, тогава също моралният казус е много тежък, а неговият е такъв", допълни Явор Гърдев.
Според него това е тема, която ангажира дори най-нехайните към собствената си история или историята на собствения си народ хора. Тя е паралел с един много голям наратив – този за Христос, и когато тези два разказа се срещнат по начина, по който ги среща Константин Илиев, това поражда любопитство и пиетет.
Това, което занимава най-много режисьора по отношение на темата, е по какъв начин е възможен в днешно време този каноничен исторически наратив, с който сме свикнали, и доколко той може да бъде ревизиран и преоценяван. Гърдев е на мнение, че много хора се страхуват от ревизиране на историята, а тя всъщност е точно това – една постоянна ревизия. Тя никога не успява да съвпадне със събитието и пряко да го отрази, а винаги е постфактум, поради което се превръща в разказ, чиято степен на съответствие с това, което действително се е случвало, много варира.
В звуковия файл Явор Гърдев говори още за:
- двойнствената функция на виното;
- изборът да съпреживееш случващото се на сцената;
- и за това трябва ли да се притесняваме от степента на вулгаризация на свещеното.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Наградата на София, която връчва Столичната община за принос към изкуството на киното, тази година ще получи големият хърватски режисьор Райко Гърлич, съобщиха организаторите на фестивала, който ще се проведе от 13 до 31 март. Филмите на Гърлич смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg