С "Чест" и в раздялата, и в любовта

От чист егоизъм ли преследваме страстта – защото искаме да усетим колко сме живи и по този начин да се почувстваме и велики? Какви са капаните на привързаността в една връзка и успяваме ли да се завърнем към себе си след тежка раздяла? От раздялата ли всъщност ни боли повече, или от идеята за самотата – сякаш губейки другия, губим не него, а собствения си смисъл в живота? Кога се обезличаваме в човека, когото обичаме, и кой наистина може да каже кое е правилно в любовта? Но преди всичко – във въпросната любов може ли да става въпрос за чест?

Такива въпроси провокира в зрителите постановката на "Театър 199" "Чест", която се игра на сцената на 39-ата "Аполония". Неин режисьор е Ивайло Христов.

В първото публично четене на пиесата, създадена през 1995-а от Джоана Мъри-Смит, която тогава все още учи по програмата за писане в Колумбийския университет, участват Мерил Стрийп, Сам Уотърсън и Кира Седжуик. В българския прочит главни действащи лица са Кристина Янева, Владимир Карамазов, Каталин Старейшинска и Елена Хрант. Премиерата на "Чест" по Мъри-Смит е на Бродуей е през 1998-а и тъй като оттогава пиесата е поставена в повече от 30 страни по цял свят, настъпи момента тя да се изиграе и в рамките на Празниците на изкуствата в Созопол, разбира се, в интерпретацията на Христов.

Където и от когото да се играе тази пиеса обаче, тя винаги разказва една до болка позната история – мъж, който навярно изживява криза на средната възраст, напуска жена си за млада и сексапилна девойка. При това след  32 години брак. Всичко се случва внезапно, докато си вгледан в бъдещето, което се оказва съвсем обикновено настояще, и разбираш, че тепърва ще преминаваш през изпитания, за да откриеш дълбокия смисъл на обичта.

Пиесата деликатно и с хумор изследва тези изпитанията. Но въпросът с мястото на честа в любовта, а и в раздялата остава.

"Все още има такива форми и се надявам да има. Просто това е проблем на обществото, защото в момента то е стигнало до някакъв етап, в който хората не са много честни с хората до себе си. Не се интересуват от неща като чест и достойнство. Мисля, че всички са станали в голяма степен егоисти и горе-долу мислят преди всичко за себе си. В това няма лошо, но смятам, че дори в една раздяла нещата биха могли да бъдат много цивилизовани и честни. Да се излезе от цялата история с чест и достойнство, а не с лъжи и оскърбление", каза в "Артефир" Владимир Карамазов. Според него хората в онова време не са достигали до крайностите, които днес наблюдаваме в отношенията им.

"Представления като "Чест" имат голям смисъл в българския театър, защото то е просто представление с проста тема, без никакви ефекти. И това, което чух след премиера му, беше, че доста са се загубили такъв тип постановки, в които словото е на преден план и се чува текст, какъвто вече в ежедневието няма къде да чуем. Това е хубаво, защото все пак театърът е това – текст, действие. Театърът се занимава с темите, които занимават хората, и точно този тип представления могат да ти отключат отговор на въпрос, който те е мъчил много дълго време", добави още актьорът.

В звуковия файл Владо Карамазов също дава отговори на въпроси:
- обичаме ли другия, или по-скоро представа си за него?
- каква е природата на твореца и защо е толкова лесно да хлътне по възхищението, което другите изпитват към него, а и да се оправдава с крайностите, в които всички очакват да изпадне?
- журналистиката трябва да създава стереотипи или да ги пречупва?
- дали в действителност пътят на сърцето е правилният път?