Когато всички журналисти напуснат мястото на събитието – онова, на което най-често се е зародил конфликт, а опасността не спира да дебне дори и след края му – се появява Димитър Кенаров. Той наблюдава колкото пространството и случващото се в него, толкова и хората, около които се развива действието, често и бездействието. Прекарва месец, може и повече, за да вникне в историята и да я разкаже след това. Влиза в стаята само за да излезе от нея с думи. Всичко е на ръба на белетристиката и документалното, на разказа и репортажа. Докато разширява представата на читателите и за литературата, и за журналистиката, той вади събитието от събитийността му, за да може историята да остане. Не вечно, защото това дори и за творбите на Шекспир не би могло да се каже. А да остане само толкова, колкото е необходимо на човек да разбере за живота на нечий друг човек - там, някъде в Източна Европа или на Балканите, като с особена чувствителност и внимание авторът подхожда към онези на границата.
"Интересна ми е цялата палитра и противоречие на човешкия характер", казва Димитър Кенаров, който доближава журналистиката до литературата именно с изграждането на разказа около съдбата на онзи един герой. Докато го наблюдава, той е в сянката. Слуша, без да съди, а ако има лично мнение, то се спотайва в описанията, в детайлите, в тишината. Идеята е просто да показва, а не да казва.
Прави това в текстовете, побрани в книгата му "Диктатори, трактори и други приключения", която представи в рамките на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония".
Текстовете са писани в период от близо 10 години и всички са публикувани оригинално на английски език в различни американски издания.
"Моята съдба е такава – първо, в България завърших Американския колеж, после 12 години живях в Щатите. Английският ми е основният работен език и просто така се получиха при мен нещата, че започнах да пиша за американски издания. Мисля, че това създава добър и интересен поглед към България, защото съм хем вътрешен човек, хем външен в някакъв смисъл. Езикът до някаква степен отчуждава, за да се погледнат нещата малко по-отстрани. В същото време винаги съм се опитвал да избягвам клишето за нашия регион. Много чужди журналисти, чужди автори, за съжаление, идват тук и доста повърхностно гледат на нещата, гледат екзотиката. Мен това не ме интересува чак толкова много и затова съм се опитал – дори през английския, дори с това отчуждение – да мога да погледна по един нов, свеж начин към нашия регион, така че самите български преводи да бъдат четени с интерес", обясни в специалното издание на "Артефир" от Созопол Димитър Кенаров.
Преводът на текстовете му е на Ангел Игов.
Подробности за това с какво са свързани тракторите в книгата, какво можем да ги правим днес диктаторите и какво разказват другите приключения, а и защо не трябва да губим поглед към Западните Балкани – чуйте от Димитър Кенаров в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg