За романите на гласовете и действителността

Едно от най-знаменателните събития тази година в Празниците на изкуствата "Аполония" 2023 е срещата с Нобеловия лауреат за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич. Беларуската журналистка и писателка беше специален гост на 39-ото издание на "Аполония“.

Това е второто участие на писателката в програмата на фестивала в Созопол. Тя участва в срещата "Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа" в Художествената галерия на морския град. Модератор на събитието беше журналистката Марияна Кацарова, специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия.

Сред обсъжданите теми бяха войната в Украйна, политиката на Путин и Лукашенко, пандемията от Covid-19 и засилващото се влияние на екологичните организации.

Алексеевич говори за своите книги и героите в тях, за изборите, които е трябвала да прави като писател и човек, за войната в Украйна, за случващото се в момента в Беларус, за Чернобил и опасностите, пред които е изправен света днес.  Спомена и любимата си книга - "Дон Кохит" на Сервантес, говори и за надеждата.

"Аз разказвах в Москва за това колко е страшно да видя нещата, които се случват там, и изразявах опасенията си, че думите "страшно е да си путинист, какво ни чака за напред", посочва Светлана Алексиевич.

И допълва, че онази глухата и отдалечена Русия - там хората чувстваха, че са ограбени и излъгани. И на това се опира сега Путин. А от друга това са олигарсите, започвайки с мюнхенската реч на Путин, когато той каза, че Русия е унижена и излъгана. През 90-те ние тичахме по площадите и викахме свобода, но никой от нас не знаеше какво е това. 

"Свободата изискваше свободен човек, а такъв липсваше, защото не може човек, който цял живот е прекарал в лагера и ето сега го освобождават. Той затваря врата зад себе си или някой затваря тази врата зад гърба, но той познава единствено живота в този лагер и не може да го живее по друг начин. Но сега се добавят и парите", казва писателката.

Според нея и до днес не са преосмислени събитията от 1937 г., които преживява Съветския съюз. И до днес този период липсва в учебниците за разлика от Германия, където германците намериха сила в себе си и говорят за хитлеризма на всяко ново поколение. 

Много млади хора, които са учили в престижни учебни заведение навсякъде по света, се връщат в Русия, но какво виждат и чуват - това отново е един малък ГУЛАГ. 

Тя допълва, че когато се появи Лукашенко, той говореше по 4-5 часа подобно на Фидел Кастро и в думите му имаше страшни внушения. В момента, книги на талантливи автори, не само нейните буквално се събират в едни ями и се горят. 

"Реших, че романът като форма, не е задължително да се придържа към класически начин на писане. Реших, че искам да правя романи на гласовете, които интервюирах и чувах, а сюжетът да бъде реалността", пояснява писателката.

Чуйте повече в звуковия файл.