"Записки от Шато Лакрот: Резиденция "Злокучане" събира публиката на 39-ата "Аполония" в Художествената галерия в Созопол. Втората част от романа на Мария Касимова-Моасе ще бъде представена в 18:00 часа.
Героите в хумористичната книга този път са в родното село на леля Дочка Гагаузка Злокучане, Самоковско. Историите, които им се случват, звучат колкото измислени, толкова и правдоподобни и близки до българската реалност. Пример за това е дори самото име на резиденцията – една буква "А" дели действителността от фикцията, за да вметне, че макар авторката да черпи вдъхновение от семейната си история, записките ѝ са преди всичко художествен разказ.
С книгата Моасе иска да напомни, че литературата може и да не се случва наистина, но тя е една прекрасна измислица, с която всички ние сме съгласни.
Всяка действителност може да бъде смешна, смята Моасе, и затова е хубаво да не забравяме да се забавляваме с нея.
Първоначално "Записки от Шато Лакрот", чието действие се развива във Франция, Мария Касимова-Моасе създава като забавен аудиосериал. След това обаче историята се материализират в книга. Същата съдба има и продължението, в което читателят среща и нови колоритни персонажи.
Авторката казва, че обича всеки един от героите си, но каквото и развитие да претърпяват те, с действието в книгата най-много се развиват читателите.
За клоунския нос, който винаги е в чантата на Мария Касимова-Моасе, и за това защо самата книга може да бъде един такъв клоунски нос за читателите; защо "Записки от Шато Лакрот" – както първата, така и втората част – се изписват от психиатри на хора в депресия; каква магия е "Аполония" и защо журналистката и писателка се шегува, че всяка година гледа да произведе нещо ново само за да участва в Празниците на изкуствата; а и защото реалното село Злокучене е един вдъхновяващ образ за авторката – чуйте в звуковия файл.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg