За 41-ви път фестивалът на българския игрален филм "Златна роза" започна и темата на деня отново е кино. До 28 септември във Фестивалния и конгресен център във Варна ще бъдат прожектирани близо 60 филма. Най-новото от българската кинематография включва 53 игрални, 2 документални заглавия и 4 сериала.
След като беше открит с червен килим и историята на "Последният гларус", фестивалът пое и към своята основна задача – да събира хората, които обичат киното, хората, които правят филмите, и хората, които подхождат към тях с критично око, но с отворени сърца. За пореден път "Златна роза" предлага разнообразие от теми, жанрове, форми, стилове и тенденции и авторски почерци. Много дебюти – пълнометражни и късометражни, а различно в това 41-во издание са сериалите. Тенденция, която се наблюдава по световните кинофестивали и от тази година се застъпва и у нас.
След като българското кино беше на фокус в световен план заради големия победител на фестивала в Карлови Вари през юли, "Уроците на Блага" на Стефан Командарев вече е разпродал билетите за прожекцията си. Българското предложение за "Оскар" през 2024-та е един от 12-те филма в основната конкурсна програма. В нея откриваме произведени след последния фестивал през 2022 година филми, като премиерните "Аромат на липа", с който и започна състезателният елемент, "Чума", "Пулсът на танца", "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", "Диада", "Записки по едно предателство", "Добрият шофьор", както и вече познатите от разпространението си в кината "Васил", "Ф 1.618", "Игра на доверие" и "Чалга".
В късометражния конкурс се състезават 25 филма, разпределени в седем отделни програми, като по-голямата част от тях са създадени от дебютанти в киното.
41-вата "Златна роза" има отношение към филмите, които са поставили основите на всичко, което днес познаваме като българско кино, затова публиката на фестивала ще може да гледа и стари и обичани родни заглавия. Те са реставрирани и все така пазят историята на седмото изкуство, което разказва български сюжети. С някои от тях се отдава и почит към големите именна, които тази година празнуват юбилей: 80 години Меглена Караламбова, чието лице всъщност представлява и визията на "Златна роза" този път, 70 години Мария Статулова и 100 години от рождението на Петър Слабаков, с документален филм ще бъде отпразнувана и 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев.
Всичко това ще се случи в програмата "Открити хоризонти", която включва интересни и запомнящи се филми. Фестивалът обаче предлага и съпътстващи събития – изложби, представяния на книги и дискусии.
Именно дискусиите подсказват и фокуса в киното от тазгодишната "Златна роза", която се стреми да бъде в крак с времето и публиката си.
В рамките на фестивалните дни ще се говори за: перспективите и предизвикателствата пред българските сериали; за темите, творческия поглед и публиките на българския късометражен филм; за съвременните проекции и уроците на историята в българското игрално кино на историческа тематика; а също така и за жените в киното.
Петър Тодоров, изпълнителният директор на Националния филмов център - агенцията, която прави фестивала на българския игрален филм възможен, разказва за срещата на киното с неговата публика и шанса зрителят да си даде сметка къде точно се намира българската идея за изкуството ни на широк на екран, за търсенията развитието на родното ни кино и за това, което "Златна роза" 2023 тепърва има да предложи на варненци и гостите на града.
Чуйте го в звуковия файл.
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..
В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..
Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..
24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..
Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният..
"Севилският бръснар" или закачливата, но и реалистична музикална комедия на Джоакино Росини се появява отново на сцената в ексцентричната постановка на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
