Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Палави делфини, пищящи стриди и гигантски костенурки в Оман

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш сами гребат.

Това не е красив сън, а всекидневна туристическа атракция в Султаната Оман. Морският гид Мохамед ал Риами е завършил частно училище в Англия, има докторска степен по медицина от университета "Джонс Хопкинс", бил е съветник на султана, но любовта към рибите надделяла.

"Делфините са GРS-ите на рибарите. Където се появят, значи наоколо има пасажи с риба тон. Достатъчно е да ги следват. И да внимават в мрежите им да не се заплете делфин, защото са защитени от закона. Ако е наслука, ще видите и китове", разказва Мохамед ал Риами. Яхтата е заобиколена от делфини и стрелкащи се рибни пасажи.


Обвитият от глава до пети срещу жаркото слънце рибар надава вик и започва кечът му с гигантския улов в стил "Старецът и морето". След 15 минути на палубата плясва 60-70-килограмова риба, която се въди само тук и се нарича "кингфиш". Толкова е огромна, че рибарят я доубива с бейзболна бухалка. После позира за снимки с беззъбата си усмивка. На пазара в Мускат кингфиш върви по 1 риал килограма (около 3,5 долара), а от него я изкупуват за 600 бейза (оманската стотинка).

Делфините продължават изящните си лупинги, а туристическите яхти обикалят фиордите на Оманския залив с дивата, но завладяваща красота на намръщена хубавица.


В един от заливите се полюшва султанският кораб. Изящният платноход е направен без нито един пирон по древната технология дау. Със същия кораб Синдбад Мореплавателя е обикалял света. Туристите снимат на воля позлатените гербове, докато на султанската охрана не ѝ писва. Кой знае какво си мислят – че терорист е решил да вземе мярката на султанския платноход.

На рибната вечер в хотел "Карлтън" кралски рибешки стек, изкупен за стотинки от рибарите ескалира до цена от 25 риала за порция. Друга атракция за любителите на морски деликатеси са стридите в големи, колкото детска длан, черупки. Интересното при тях не е вкусът, а… гласът. Те пищят! Всички стриди се ядат живи, но на тези много им личи. Защото издават сърцераздирателни крясъци при всяка капка лимон в тях. Като предсмъртен писък на новородени котенца. Човек се чувства като в роман на Стивън Кинг.


Едно от най-екзотичните преживявания в Оман е Заливът на костенурките Рас ал Хад. Там четири пъти годишно женски с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка.

Писък като на раждаща жена процепва нощта, шумно поемане на дъх и нов вик – снесено е още едно яйце. По-емоционалните наблюдатели се чувстват като душевни мародери. Костенурката ражда, а те дебнат с фотоапаратите си.

Пясъкът се раздвижва като жив. Малки, колкото кибритени кутийки, новоизлюпени костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби, които ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета. Първа пресявка правят лисиците, които надушват яйцата на плажа и пируват с тях. Бебетата пък са напълно беззащитни във водата. Но оцелелите дочакват половата си зрялост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките, за да снесат яйцата си.


47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен. Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при излюпването си преди 35 години, е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен колкото природата.

Костенурките са напълно глухи, но имат изключително обоняние и са много чувствителни към светлината. Ако ги стреснат, панически зариват снесените няколко яйца и с неподозирана пъргавина изчезват в морето. Глобата за уплашена костенурка е 50 риала (170 долара). На туристите обаче е разрешено да помагат на закъсалите в пясъчните бабунки току-що излюпени костенурчета да стигнат до морето. Черупките им са меки като бебешка фонтанела и предизвикват неистово умиление.


Снимки - Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Ахинора Балтакова

Доц. Ахинора Балтакова: Природата е бездушна към нас, хората

"Не е добра идея да строите дома си или това, на което държите, в речното легло или руслото на реката, защото дори и да има засушаване в определен период, както видяхме и през последните години, все пак един ден ще завали и тези речни легла ще оживеят и тези води трябва да минат от някъде и ако сте си построили имота в речното корито или легло,..

публикувано на 17.10.25 в 18:05

Национален природонаучен музей – епизод 4: Таксономия и научни колекции, растения и насекоми

Освен бинарната номенклатура и йерархична система за класификация на организмите, която служи като основа на модерната биологична систематика, името на Карл Линей се свързва и с вид преса за сушене на растения. Той не е изобретателят на пресата, защото още преди неговото време, са съществували преси за сушене на растения – основен уред в..

публикувано на 17.10.25 в 08:35
Доц. д-р Стелиян Димитров

Доц. Стелиян Димитров: Дъждът е случайно природно явление, бедствие е, когато се намесва човекът

В началото на октомври в град Царево и в комплекс "Елените" заради наводнения загинаха хора. Софийският университет организира на 14 октомври научен семинар на тема "Наводненията в общините Карлово, Царево и Несебър в периода 2022-2025 г. (не)научени уроци". Семинарът представи работата на Националния университетски център за геопространствени..

публикувано на 16.10.25 в 17:18

С каква средна скорост говорим ние, българите

Скоростта на говорене или темпът на речта е малко проучен параметър за българския език. Такива изследвания за други езици показват разлики, обусловени от различни лингвистични и екстралингвистични фактори. Очаквано испанците говорят по-бързо от англичаните, жителите на северните американски щати са по-бързореки от южняците и т.н. Отделно има..

публикувано на 16.10.25 в 11:08

Маорско племе приема Бойко Антонов за член

От книгата на Бойко Антонов "Емигрантски воли и неволи" научих за неговото приемане за член на племето на маорите Уакатане в Нова Зеландия. Сигурна съм, че този факт събуди и вашето любопитство. От томчето с разкази разбрах също така, че българинът, който от 30 години живее в Съединените щати е член на благотворителната организация "Гмуркане с кауза"..

публикувано на 16.10.25 в 10:21