Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Подземното богатство на българските пещери е сред акцентите в програмата на Националния природонаучен музей в нощта на учените

7
Снимка: Виолета Желязкова

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света.

Има ли какво още да се открива или пещерната фауна вече е открита и описана. Оказва се, че едва сме открехнали прозореца към необятните тайни на подземния свят у нас.

В пещерите не само се записва историята на земята в продължение на милиони години – всеки катаклизъм, наводнение, засушаване или земетресение, но светът на пещерите е тясно обвързан с човешката дейност на повърхността. Искърският пролом, например, един от първите райони в който започват биоспелеологичните проучвания преди 100 години е изглеждал напълно различно. Огромни стада са пасли в откритите пространства. Сега на тяхно място има гора и рядко в района могат да се видят кози или овце. Остава загадка как тази промяна на повърхността – от замяната на тревните местообитания с гори, различните химични вещества попадащи с човешката дейност под земята или урбанизирането на земята на повърхността се отразява на организмите под земята.


Предизвикателствата пред съвременната биоспелеология са един от фокусите на програмата, с която Националният природонаучен музей се представя в нощта на учените на 29 септември.

Ще има и други любопитни презентации, от които ще научим какво са ксилариалните гъби, какви процеси протичат в ледените езера на Антарктика, а също какво се случва, когато даден животински вид се завърне на някогашното си местообитание о след близо 150-годишноотсъствие с лекцията "Завръщане или инвазия", за бобрите по поречието на Русенски Лом.

Разбира се, ще има и множество ателиета и работилници, а за акцентите в програмата чуйте доц. Николай Симов и доц. Марио Лангуров от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.


Снимки – Виолета Желязкова, Станимира Делева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54