Кои отношения между медии, журналисти и политици рушат доверието на гражданите и към едните, и към другите, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николета Даскалова, медиен анализатор от фондация ”Медийна демокрация”
Нестандартното решение на лидера на най-голямата политическа партия у нас с тази номинация за кмет направи журналистиката неволен участник в надпреварата за кметски избори. Участник, който не е в привичната си професионална роля. Имам предвид не само бившият шеф на новини, който в момента е кандидат за кмет, и както твърди, се е преоблякъл за една нощ от новинар в политик. Непривична в момента е ролята на всички бивши негови колеги, а и на цялата гилдия. Този партиен лидер всъщност постави в обяснителен и оправдателен режим всички тях. Защото няма как такова преобличане да не поражда съмнения за влияния и зависимости, които се случват извън видимото на екрана.
Вече повече от петнадесет години говорим за тясната хватка на политици върху медии, въпреки че е много трудно да се докаже. И ето какво се случи сега – някаква шокираща форма на самопризнание. Имаме топла връзка с не кой да е, а с партията, която управлява толкова години България.
Но сигналите за натиск винаги личат в проучванията на медийната среда – кой журналист, от коя медия кого фаворитизира и кого не. Също натискът личи и през съдържанието. Такива сигнали имаше в наши доклади през годините.
Въпросът е, че никой от журналистите в големите медии, докато е на работа в съответната медия, не потвърждаваше този натиск, който ясно личеше през нашите проучвания. Трябва някого да изгонят от някъде и той тогава започва да разказва за натиск. Такива примери има много. Говорила съм с много такива колеги и знам колко внимават, докато работят в съответната медия, какво казват, въпреки че тяхната анонимност беше гарантирана. Ние питахме с изследователски цели. Това не е в полза на самата журналистика.
Един от важните въпроси е, че тези разкази, дори и след напускането им, не предизвикваха никакъв дебат нито сред журналисти, нито сред обществото. Тоест професията, стандартите, солидарността би трябвало е да нещо много по-важно и обществено значимо от имиджа на този, който ти плаща. Но за жалост у нас не е така.
Личи ли натиск от начина, по който телевизиите анализират казуса сега: като"Сладка раздумка на не един, не двама, а трима политолози за гениалния ход на лицето бивш премиер с такава “силна” кандидатура. Мирен консенсус на всички гледни точки." (Евгени Кънев)
"Очевидно изглежда като натиск да поканиш такива анализатори. Гледам какви са реакциите на колегите към бившия им шеф. Някои с неприязън, възмущение и раздразнение, а други реагират с трудно прикрита липса на респект към него. Някои казаха, че предстои болезнен разговор с него и че имат много въпроси към бившия си колега. Очаквам, че ще го направят, въпреки неудобството да бъдат в тази позиция. Но важно е да излязат от тази криза с достойнство. Най-важна е истината."
Кой е важният въпрос – кога той е избрал страна или бъдещето в контекста на изборите
"И двете неща са важни. За мен ще е интересно да видя дали има зависимост на самата медия, не толкова на лицето. Но това ще проличи едва след края на изборите.
Но важни са и начините да се фаворитизира една политическа фигура. Не е задължително това да става през някакви суперлативи, които медията или журналистът да говорят за конкретния политик, техен фаворит.
Фаворитизирането най-често става през безкритични интервюта и липсата на въпроси към тях. И така политиците да бъдат оставяни да си градят сами на себе си някакъв идеален образ, а срещу тях няма никаква опозиция. Затова и самопохвалата на бившия журналист – кандидат-кмет, че е бил неудобен за бившите управляващи – не стояха особено убедително. Да, задавал е въпроси, но колко въпроса е спестил. Това е по-важно от зададените въпроси. Тези, които журналистът е спестил. Това е медийният комфорт - да спестиш въпроси. "
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква да заеме ролята на новия лидер на Европа, ще има огромно значение не само за германците, но и за бъдещето на Стария континент. Силно и решително правителство, но и сериозен поглед към "Алтернатива за..
Двудневна културна програма, посветена на народните обичаи – Кукеров ден и Сирни заговезни, организират в Поморие в първите дни на март. "От няколко години тези празници се отбелязват в Поморие. Тази година нашето читалище "НЧ "Възраждане-Доброван 2013 г" обединихме усилия с кукерската група от с. Горица, за да участваме в празника. Името..
На 26 февруари 2025 г. цял Израел изпрати в последния им път Шири, Ариел (4 г.) и Кфир (9 м.) Бибас, отвлечени от Хамас на 7 октомври 2023 г. от дома им и убити с голи ръце от техните мъчители месец по-късно. Израел прие това погребение като своя обща мъка и като шанс да обясни на света защо води война, която не е започнал той. Израелците смятат, че..
Какво представляват "бележките на общността" в социалните мрежи, защо Илон Мъск говори, че ще ги махне или ще промени начина им на действие, и има ли паралел в представата за свобода на изразяваме между тези намерения и отношението на новата американска администрация с конвенционалните медии в САЩ – коментира в рубриката на предаването "Мрежата"..
Още през 1962 г. американският президент Джон Кенеди изтъква: "Потребителите са най-голямата икономическа група в икономиката, влияеща и повлияна от почти всяка лична и обществена икономическа промяна? Но те са и единствената важна група, чийто глас не се чува често". Кенеди пръв формулира четирите основни права на потребителите: Правото на сигурност;..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
След определението на Конституционния съд за преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg