Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за моралните основания на обществена отговорност на науката.
"Приемам литературата като спасение и будителство, като събуждане на най-добрите неща в хората – дали ще е само мислене, само чувства дали ще е познание. И белите коне са един символ на устрема към доброто."
Това казва в ефира на "Terra култура" Павлина Вежинова - Делчева.
Тя допълва, че ако Павел Вежинов живееше днес, щеше да му е трудно заради страха от научно-техническия прогрес. Той го приемеше от двете му страни. Положителната страна, която облекчава живота ни, и отрицателната, това че, ние съсипваме земята, въздуха и ставаме по-равнодушни към природата.
Павел Вежинов смяташе, че ние сме част от една безкрайна верига. И ако не осъзнаем, че не сме венец, а част нещо, тази верига ще ни изхвърли и ще продължи по друг начин.
"Това е балансът между разум и чувства. За него това е вечната тема", посочва тя.
Във фантастичната повест "Белият гущер" Павел Вежинов се опитва да предупреди хората какво ще се случи, ако хората вървят по старите пътища, без любов, без елементарна човешка благодарност. Докато повестта "Бариерата" проследява границата между реалност и мечта, идеала за хармония и щастие.
"Разумът ражда справедливостта, а знанието ражда свобода. Литературата носи знание, събужда умовете на хората. Важно е да оставим децата да четат истински, а не насилствено", коментира Павлина Вежинова - Делчева.
"Литературата е завинаги, дали ще е неговата, дали ще е нечия друга. Това е бъдещето, будителството чрез литературата", казва в заключение тя.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
След първите две успешни издания, превърнали София в притегателна точка за музикалната индустрия, SoAlive Music Conference & Festival 2025 се проведе от 14 до 17 октомври 2025 г. Събитието отново събра водещи професионалисти, артисти и ключови фигури от цял свят, продължавайки мисията си да бъде мост между талантите на Балканите и глобалната..
Има хора, които не вървят по права линия през живота, а се движат по спирала – връщат се към себе си с всяко ново преживяване, всеки урок и всяко осъзнаване. Миряна Иванова е един от тях – художник по образование, създател по душа и йога преподавател по призвание. Тя е от онези жени, които не просто преподават йога, а я живеят. Пренася древното..
Днес ви срещаме с един човек, чиято история е своеобразен мост между България, Ливан и Австрия. Рами Спасов е роден в Киев, в семейство на българин и ливанка. Детството му преминава между двете страни, но едва десетгодишен преживява загубата на баща си. Тогава майка му взема решение да се върнат в Ливан – място, което за малкия Рами се превръща в дом,..
От 15 до 19 октомври 2025 г. България ще се представи на 77-ото издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт – най-мащабното и престижно книжно събитие в света. Традиционно Асоциация „Българска книга“ (АБК) организира Българския национален щанд с подкрепата на Министерството на културата на Република България. Директно от Панаира на..
Продължаваме рубриката с едно събитие от София – тази вечер, от 19:00 ч. , в кино "Люмиер" , в рамките на кино-литературния фестивал Cinelibri , ще бъде представен документалният филм "Ахав беше тук: Размисли за Моби Дик" на режисьора Тодор "Тош" Личев . Филмът е негов режисьорски дебют, а историята проследява репетиционния процес на..
Аделина Петрова разказва за спектакъла "Доброто тяло или разсъжденията на една актриса относно килограмите, секса и театъра" – постановка, която съчетава..
Международният театрален фестивал "Есенни театрални срещи в Русе" ще се проведе от 20 до 26 октомври в крайдунавския град. Организатори са Катя..
Художникът Йордан Леков представя днес, от 16:30 ч. , в Малката зала на Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца изложбата "А-ХРОМ-ИКИ"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
