Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за моралните основания на обществена отговорност на науката.
"Приемам литературата като спасение и будителство, като събуждане на най-добрите неща в хората – дали ще е само мислене, само чувства дали ще е познание. И белите коне са един символ на устрема към доброто."
Това казва в ефира на "Terra култура" Павлина Вежинова - Делчева.
Тя допълва, че ако Павел Вежинов живееше днес, щеше да му е трудно заради страха от научно-техническия прогрес. Той го приемеше от двете му страни. Положителната страна, която облекчава живота ни, и отрицателната, това че, ние съсипваме земята, въздуха и ставаме по-равнодушни към природата.
Павел Вежинов смяташе, че ние сме част от една безкрайна верига. И ако не осъзнаем, че не сме венец, а част нещо, тази верига ще ни изхвърли и ще продължи по друг начин.
"Това е балансът между разум и чувства. За него това е вечната тема", посочва тя.
Във фантастичната повест "Белият гущер" Павел Вежинов се опитва да предупреди хората какво ще се случи, ако хората вървят по старите пътища, без любов, без елементарна човешка благодарност. Докато повестта "Бариерата" проследява границата между реалност и мечта, идеала за хармония и щастие.
"Разумът ражда справедливостта, а знанието ражда свобода. Литературата носи знание, събужда умовете на хората. Важно е да оставим децата да четат истински, а не насилствено", коментира Павлина Вежинова - Делчева.
"Литературата е завинаги, дали ще е неговата, дали ще е нечия друга. Това е бъдещето, будителството чрез литературата", казва в заключение тя.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
