Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за моралните основания на обществена отговорност на науката.
"Приемам литературата като спасение и будителство, като събуждане на най-добрите неща в хората – дали ще е само мислене, само чувства дали ще е познание. И белите коне са един символ на устрема към доброто."
Това казва в ефира на "Terra култура" Павлина Вежинова - Делчева.
Тя допълва, че ако Павел Вежинов живееше днес, щеше да му е трудно заради страха от научно-техническия прогрес. Той го приемеше от двете му страни. Положителната страна, която облекчава живота ни, и отрицателната, това че, ние съсипваме земята, въздуха и ставаме по-равнодушни към природата.
Павел Вежинов смяташе, че ние сме част от една безкрайна верига. И ако не осъзнаем, че не сме венец, а част нещо, тази верига ще ни изхвърли и ще продължи по друг начин.
"Това е балансът между разум и чувства. За него това е вечната тема", посочва тя.
Във фантастичната повест "Белият гущер" Павел Вежинов се опитва да предупреди хората какво ще се случи, ако хората вървят по старите пътища, без любов, без елементарна човешка благодарност. Докато повестта "Бариерата" проследява границата между реалност и мечта, идеала за хармония и щастие.
"Разумът ражда справедливостта, а знанието ражда свобода. Литературата носи знание, събужда умовете на хората. Важно е да оставим децата да четат истински, а не насилствено", коментира Павлина Вежинова - Делчева.
"Литературата е завинаги, дали ще е неговата, дали ще е нечия друга. Това е бъдещето, будителството чрез литературата", казва в заключение тя.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
