Да оставим ли технологичния прогрес да реши днешните ни проблеми, или да внимаваме как се възползваме от възможностите му? Донесла ли е индустриалната революция отпреди 150 години щастие и просперитет на нашите предци или само на шепа индустриалци, и дали революцията в изкуствения интелект и всеобщата дигитализация ще донесат напредък на обществата или само на малцина технологични гиганти в Силициевата долина?
Двама от най-изтъкнатите съвременни икономисти се вглеждат в историята на технологичните нововъведения през вековете, а откритията им не би трябвало да ни изненадват, но пък е добре да ни накарат да се замислим.
"Власт и прогрес" на Дарон Аджемоглу и Саймън Джонсън е увлекателно написана книга, която ни помага да осмислим политическата икономика на иновациите. В рамките на увлекателното повествование авторите дават редица примери, които да охладят днешния технооптимизъм. През Средновековието например цяла серия технологични подобрения в земеделието не носят почти никакви ползи на селяните, които съставляват 90 процента от населението.
Машината за чистене на памук е революционна иновация, която силно увеличава производителността на отглеждането на памук и превръща САЩ в най-големия износител на памук в света, но същото това изобретение усилва и разширява зверствата на робството, когато памучните плантации се разпространяват из американския Юг.
"Да, по-добре сме в материално отношение от нашите предшественици – и умното използване на научните идеи и разширените технологични възможности са централна част от тази история, пишат авторите. Но широката основа на просперитета не се дължи на някакви автоматични, гарантирани печалби вследствие на технологичния прогрес. По-скоро, споделеният просперитет се появява чак тогава, когато посоката на технологичния напредък и подходът на обществото към това как да се разделят печалбите получават тласък, който ги изблъсква далеч извън първоначалните договорености, служещи на един тесен елит."
Чуйте разговора за книгата с нейния преводач Димитър Събев, икономист и журналист, автор е на книгите "Унизената Земя", "Саламандър" и "Маркетинг, потребление и икономически растеж". Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС. В момента работи в Института за икономически изследвания при БАН.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg