Здравната система е недофинансирана от години. Бюджетът за здраве продължава да се възприема като разход, а не като инвестиция. Това е резултат от факта, че абсолютно всеки бюджет се гледа механично. Ще има ли ред в сектор здравеопазване и кога ще завърши работата по изготвянето на Национална здравна карта?
"Причините са изключително много за това. От една страна, имаме нарастваща инфлация, от друга страна, имаме догонващи цени на клинични пътеки, от трета страна, имаме консолидация на пациентския поток към по-големи лечебни заведения, като говорим за болници в по-тежко финансово състояние. Това включва най-вече общинските болници."
Това казва в интервю за БНР Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването и съветник на здравния министър.
Той коментира, че когато едно лечебно заведение достигне до тежко финансово състояние и неговият принципал да е Общината, критиките се насочват към МЗ, а в същност Общината е отговорна за собственото си лечебно заведение.
България има около 380 болници и по този показател се нареждаме на първо място по брой болници на глава от населението, което води до едно неравномерно и оскъдно разпределение както на човешкия, така и на финансовия ресурс.
"В момента се изготвя проект за временен мораториум за разкриване на нови лечебни заведения, като целта му не е да спре разкриването, а да задържи настоящето състояние до създаването на Национална здравна карта", посочва Аркади Шарков.
Здравеопазването в България е квазидържавно и е напълно зависимо от бюджета на НЗОК, а цените в него са догонващи.
В сравнение с цените от месец 2022 г., цените в сектор здравеопазване са нараснали с 13,7%, като при лекарствата това е с 17,2%, а лекарските услуги – с 5,8%. Има увеличение и при денталните дейности.
Нужни са друг тип политики, които позволяват съответно компенсация на тези дефицити. Предстои да започне работата по бюджета на НЗОК за 2024 г., казва в заключение той.
Целия разговор можете да чуете в звукови файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg