Светлозар Желев: Книгите са най-голямото пътуване в живота ми

"Винаги съм бил бохем. То е част от ДНК-то ми, защото баща ми винаги се е шегувал, че съм отраснал по кръчмите. Майка ми и баща ми също бяха бохеми", казва Светлозар Желев. Той е човек, който повече от 25 години се занимава професионално с книги. Но също така е и историк, издател, журналист, директор на Националния център за книгата в НДК, автор на сборници, въобще – човек с усет към езика и писането. 

Може би именно заради това той представя себе си по този начин необикновен начин – казва, че е "пристрастèн към книгите, музиката, приятелите, пътуването, към промяната, различността, пресичането на граници, към красотата, жените, удоволствията, емпатията, човечността, добротата, справедливостта, към истината, прямотата, искреността, обичта, към прегръдките, целувката, докосването, към лекотата на битието, мечтите, уважението, към историята, фантастиката, реалността, ежедневните малки радости, към погледа на човек, който ме обича и цени, към ръката на приятел, подадена в нужда, към зимата, пролетта, есента и лятото, към спомените от миналото и възможното бъдеще, към морето, към островите, към фаровете, към планините, към луната и слънцето, към звездите и облаците, към синьото и черното, към откривателството, към мъдростта в думите, към бавното живеене и бързата реализация, към всеки нов ден и всяка споделена нощ, към живота и смъртта".

И добавя към това безкрайно изречение с нещата, които обича, че е не е спирал да чете вече 42 години. Впрочем това негово необичайно представяне можем да видим върху няколко сборника, публикувани през последните години. И понеже Светлозар Желев е движещата сила, която стои зад антологиите "За бавното живеене и насладата от живота“, "Храната, начин на употреба, или Гурме за напреднали“, "България за напреднали“, "Опитай това“, започваме този разговор с въпроса дали човек се ражда с тази нагласа – да се наслаждава на живота, или това отношение се възпитава.

"Разбира се, през тези повече от 25 години, в които се занимавам професионално с книги – първоначално като книжар на площад "Славейков“, после като издател, и сега като популяризатор на българската литература, това със сигурност е най-голямото пътуване в живота ми. И то ми позволи да остана същия бохем. Вероятно и затова понякога се шегувам, че съм посветил на българската литература два бели дроба и един черен", усмихва се Светлозар Желев. С него продължаваме да говорим за насладата от живота, за бавното пътуване, за книгите и за, разбира се, за неговия сборник "България за напреднали".

Чуйте разговора на Оля Стоянова със Светлозар Желев.

Снимки –  личен архив